Ретривърите


РЕТРИВЪР - НАМИРАМ И ДОНАСЯМ

Ретривъри наричат породна група ловни кучета, чиито задaчи при лов са намирането и донасянето на отстреляния дивеч (retrieve - намирам, възвръщам). Благодарение на достатъчно крупните им размери и физическата мощ за тях на практика няма ограничения за размера на дивеча.. Особено ярко ретривърът проявява своите таланти при работа във водни и труднопроходими ловни територии.
В миналото в по-голямата част от Европа задълженията на ретривъри изпълнявали същите ловни кучета, които "вдигат" дивеча.. Във Великобритания обаче, поради по-ограниченото количество на дивеча ловците били принудени да "усъвършенстват" дейността си. Те установили , че съвместяването на тези две дейности влошава качеството на работата на кучетата, работещи със стойка. И започнали да водят със себе си на лов и други кучета, чиято задача била само да намират и донасят отстреляния вече дивеч. Това разделение на труда дало възможност на англичаните от една страна да усъвършенстват търсенето, а от друга да получат от своите гончета ясно изразена и продължителна стойка.


Задълженията на един ретривър при лов се състоят основно в следното: той трябва да върви непосредствено след ловеца, когато гончетонаправи стойка и вдигне дивеча ловецът стреля, гончета ляга, а ретривърът по команда отива да намери животното, донася го и отново заема мястото си зад ловеца. Този начин на работа - винаги в непосредствена близост до човека предопределил изключителното "човеколюбие" на ретривърите. Естествено следствие от това дружелюбие е практическата невъзможност да се използват ретривърите като охранителни кучета. От друга страна те се отличават с изключителна интелигентност, лекота в обучението и универсалност в използването. Отначало в ролята на ретривър било използвано всяко ловно куче, способно да открива и донася дивеча. Но нито една порода ловни кучета не съчетавала в себе си всички качества, необходими на ловците. В началото на 19в. във Велокобритания започнали активно да селекционират ловни кучета съчетаващи: отлично обоняние, необходимо при търсенето на дивеч по следа, добро зрение, достатъчно големи и силни за носенето на едър дивеч, способни продължително време да работят в студена вода, притежаващи "мека" захапка, за да не повреждат дивеча, послушни и контактни.


В краткото описание на възникването на ретривърите не трябва да пропуснем следната история, която макар и да не е напълно потвърдена документално все пак се смята за исторически факт . Става въпрос за появяването на т.нар. "малък нюфаундленд", известен още като "куче на Свети Джон" и "куче на Лесер", чийто най-пряк потомък е съвременният лабрадор. В отчета за плаването на кораба "Мериголд" през 1593г. в района на пролива Кабота на територията на тогавашна Канада е описано следното: екипажа бил посрещнат от туземци, водещи със себе си черни кучета на големина по-малки от хрътка, които следвали стопаните си буквално по петите.Тези кучета били доста по-различни от кучетата на континента, принадлежаи на местните индианци. Това черно нюфаундледско куче се явява прародител на съвременните лабрадори, нюфаундленди и няколко други породи. Основното, което поразявало европейците при първите им срещи с тези кучета било изключителното им желание за работа във вода при всякакви метеорологични условия. Смята се, че англичаните оценили високо тези качества на "малкия нюфаундленд', пренесли го във Великобритания и започнали да го развъждат. Извън съмение е това, че генотипът на тези канадски кучета в различна степен присъства във всичките породи съвременни ретривъри (с изключение на една).


В началото на 19в. общият тип на кучетата , специализирани в апортирането на дивеч бил сфомиран в Англия. Британските ретривъри имат сходни корени и произлизат от кръстосването на старинни английски водни спаньоли със сетери, "малък нюфаундленд" и други. В последствие обаче развъждането им протекло по такъв начин, че определени групи кучета започнали да се отделят в породи. През 40-те и 50-те години на 19в., въпреки появилите се вече очевидни различия в типа на козината, всички ретривъри били представяни на изложби и ловни изпитания под названието Wavy Coated Retriever. Първото формално отделяне на порода станало на изложба в Бирмингам през 1862г. и тогава се появила породата Кърликоутед Ретривър (Curly Coated Retriever). В последствие били отделени породите Лабрадор Ретривър (Labrador Retriever) и Флеткоутед Ретривър (Flat Coated Retriever) , а в началото на 20в. бил официално признат и светлия цвят и от Флеткоутед ретривърите била отделена породата Голдън Ретривър (Golden Retriever). Освен четирите британски породи ретривъри в наши дни в света официално са признати още две, произхождащи от Северна Америка : Чесапик-Бей Ретривър (Chesapeake Bay Retriever) и Нова Скотия Дък Толинг Ретривър (Nova Scotia Duck Tolling Retriever).

Български Голдeн Ретривър Клуб