Как да убедя майка ми?

Тук се говори за всичко свързано с Голдъните
Alexim
Потребител
Мнения: 5
Регистриран: чет авг 22, 2013 11:20 pm
Местоположение: София

Как да убедя майка ми?

Мнение от Alexim » пет сеп 13, 2013 8:18 am

Здравейте
Първо искам да кажа, че съм на 14 години и съм сигурен, че мога да поема грижата за куче в следващите 15+ години. Живея само с майка ми в апартамент. Тя казва, че ще го забравя на 1 месец и че няма да го разхождам и тя ще трябва да го прави. Опитвам се да и покажа, че кучето не е само животно което съсипва къщата. Та въпросът ми е как да я убедя, че съм сигурен че мога да се грижа за куче и те не са само разрушители.Благодаря предварително

П.П Моля без коментари от рода на може и да е права, мислил съм в продължение на години дали мога да се грижа за живо същество.

П.П.П Засега единственото за което се грижа са риби... :D

Потребителски аватар
Melina
Потребител
Мнения: 2068
Регистриран: ср мар 19, 2008 1:35 pm
Местоположение: София

Мнение от Melina » пет сеп 13, 2013 11:35 am

Аз чаках докато станах на 18, за да ги убедя.
Бях сигурна, че ще мога да се грижа сама за куче.
Казваха ми, че няма да мога и грижите ще паднат върху тях.
Прави бяха ;)
Сутрин излизам в 7 и се прибирам вечер в 8, защото съм в университета...
Помисли за:
- след 4 години завършваш. Къде ще учиш? Ще учиш ли? Ще работиш ли?
- като се изнесеш от вкъщи, ще можеш ли да вземеш кучето с теб?
- ако пътуваш някъде, където не може да си с куче, майка ти ще е съгласна ли да го гледа?

и тн, и тн.

И като финал - ако имаш късмет като мен, накрая кучето ще се окаже по-желано вкъщи, отколкото си ти :lol:

Потребителски аватар
ana_crime
Потребител
Мнения: 851
Регистриран: нед яну 25, 2009 10:31 am
Местоположение: София

Мнение от ana_crime » пет сеп 13, 2013 2:09 pm

Ех, Мели, пак късмет си имала, на мен ми се наложи първо да се дипломирам като инженер преди да си направя устата за голдън...

Та по конкретната тема.

Никой тук няма да спори дали можеш или не да се грижиш за куче. Но кучето трябва да е желано от всички в домакинството, а след като и няма да поемеш финансова отговорност, трябва да подготвиш мама за разходите. Които никак не са малки. Трябва да сте подготвени за бебешкия период - пишкане и акане вкъщи, гризане на всичко и всякакви други пакости. За да сте щастливи и вие и кучето, трябва много от рано да се наложат правила и трябва да се тренира редовно. Като поотрасне се влиза в един безкраен цикъл на космопад, косми ще има винаги и навсякъде, дори и да се чисти всеки ден. Голдъните също така обожават да се цапат навън, съответно понякога от вратата до банята става мазало. Разходките трябва да са дълги, храната качествена, възпитанието от най-ранна възраст, а обичта и вниманието, което тези сладури изискват - безкрайни.

Моят съвет е по възможност да запознаеш майка си с породата, например с посещение на киноложка изложба или на нашето училище, когато се поднови. И в крайна сметка това трябва да е вашето, а не твоето куче. Що се отнася до твоята възможност да поемеш отговорност за куче - покажи по всякакъв друг начин колко отговорен можеш да бъдеш, дали ще е с повишаване на успеха в училище, с проявяване на самоинициативност за помощ вкъщи или въобще каквото сметнеш, че ще впечатли мама и ще я накара да се гордее с теб и да има повече вяра в решимостта ти да споделите живота си с голдън.

Късмет!

Потребителски аватар
maggie
Потребител
Мнения: 111
Регистриран: пет мар 15, 2013 11:34 am

Мнение от maggie » пет сеп 13, 2013 3:25 pm

И аз много дълго време исках кученце, но получих категорично не, защото майка ми много не обича да има досег с животни и защото не ми вярваха, че ще мога да се справя. Много им се молих, голяма драма беше, но не се съгласиха.
Накрая така й не ми взеха куче всъщност :D Приятелят ми го взе и сега двамата се грижим за него струва ми се - успешно.
Както ти казаха, запознай я с това, което предстои като си вземете голдън, защото не малко грижи ще трябва да полагате. И най-вече накарай я и тя да иска да имате кученце, защото иначе няма да бъде приятно.
Моята майка така я омагьосахме с Ръсти, че преди няколко дни не издържа и го погали, което е страхотно постижение за човек, който никога не е докосвал животно доброволно през целия си живот :D

Потребителски аватар
Joana
Потребител
Мнения: 1436
Регистриран: пет сеп 07, 2007 12:55 pm

Мнение от Joana » пет сеп 13, 2013 7:20 pm

:lol:
Всички си мислят, че са подготвени за кучето преди то да дойде, но ако е първо куче - ще има толкова неща, които да научиш, чак след като то стане част от семейството! Аз бях на 16, когато взехме Рей, бях сигурна че мога да се справя, но честно казано не бях.
Хубавото беше, че цялото семейство беше готово да полага грижи, а с времето се разбра кой вкъщи е истински кучкар и кой не. Баба ми например, която ама хич не го искаше е човекът който го научи да пишка на терасата, когато беше малък, тя е и тази, която го гледа, когато аз не съм вкъщи и само на нея имам доверие, че ще го изведе на разходка както си трябва, ако аз не съм там.
Аз също бях сигурна, че ще се справя с ангажиментите, но истината е че няколко месеца ми отнеха, за да свикна с кучо и да започна да върша с удоволствие всичко по отглеждането му, но дълго време правех нещата грешно - дисциплина, хранене, много сериозни грешки съм имала, но уви човек или се учи от тях.
Поглеждайки назад не бих си поверила животно поне още година.
Много добре трябва да прецениш какво значи да можеш наистина да гледаш куче и какво е да мислиш, че можеш!
Пробвай да излизаш 40 минути по рано за училище, да миеш пода вкъщи по 2 пъти на ден, ако за месец не ти е втръснало ще добиеш малка представа какво е да имаш куче вкъщи. Изядените вещи, разходите, космите ще бъдат част от ежедневието ти.
От къде искаш куче? Голдън ли искаш да е? С какво мислиш да го храниш? Колко пари може да отделиш или по-скоро колко пари може да отдели майка ти за кучето?
Можеш да пробваш да станете приемен дом за някое куче и да разберете как ще ви се отрази.
Истината е, ако си кучкар нищо от изброените "лоши" страни на гледането на куче няма да ти пречи, нито разходките, нито космите, нито белите, но ако не си помислил за тези неща и се окаже, че не можеш да ги преглътнеш ще си в доста неприятна ситуация.
I know tonight that there's an angel up on Heaven's highest hill
And no one there can hurt you baby, no one ever will

Потребителски аватар
lubomihaylov
Потребител
Мнения: 521
Регистриран: вт фев 12, 2008 9:35 pm
Местоположение: София

Мнение от lubomihaylov » пет сеп 13, 2013 8:59 pm

Ей .....отказахте го. Айде сега дайте хубавата страна на нещата.. Не е лесно, ама трябва консенсус по въпроса. Успех с убеждаването.

marin4eto_50
Потребител
Мнения: 514
Регистриран: нед апр 25, 2010 11:29 am

Мнение от marin4eto_50 » съб сеп 14, 2013 4:39 pm

Още от малка бях сигурна, че искам куче и че ще мога да се справя с отговорността. Родителите ми обаче не бяха на това мнение. Нормално е, защото децата се водят от емоцията, която колкото бързо идва толкова бързо и отминава. Но аз така и не отстъпих. Сама събрах парите за кученцето, бях изчела всичко във форума и си мислех, че съм напълно подготвена. На практика обаче нещата са съвсем различни. Колкото и да си чел, няма как да не допускаш грешки. Учиш се в движение. Но най-важното е да си отговориш искрено на въпроса дали ще можеш да поемеш грижите за кученцето в следващите 12-15 години. Аз се оказах права и сега абсолютно всички грижи ги поемам аз, като изключим това, че понякога ми помагат с парите около кучето. На мен ми е приятно и не ми тежи, просто за мен това да имам куче се оказа правилното решение. И все пак на теб ти предстоят много неща- кандидатстване, учене, работа, купони, гаджета :) Помисли дали ще се справиш и дали ще имаш желанието и възможността да осигуряваш всичко необходимо на кученцето. Успех :)

Потребителски аватар
Jolly Rodger
Потребител
Мнения: 384
Регистриран: вт яну 25, 2011 9:28 pm

Мнение от Jolly Rodger » ср сеп 18, 2013 4:46 pm

И аз да се включа в общия хор :lol:

Освен всичко по-горе казано, имай предвид, че голдънът си е ГОЛЯМО куче!

Предполагам имаш приятели с големи кучета. Помоли някой да ти даде кучето си да го разходиш някой път на повод, ама собственикът да не е на близо. Голямото куче иска стопанин със силен характер, който да е уверен в себе си. На 14 години това няма как да стане :), надявам се не се обиждаш.

Казвам това от лично преживян опит, защото аз на 38 години с две предишни кучета изгледани от първия до последния им ден - средни породи изобщо не оцених какво е да гледаш голямо куче. Въобще не съм предполагала, нито съм си давала сметка дали и как ще се справя. Справихме се, ама си е зор и то голям :).

Точно както ти е писала Мелина - най-безобидното пътуване означава - куче на задната седалка, търсене на спец. хотел, в който да приемат с кучета, мислене за храната му, за водата, която през цялото време трябва да е налична и т. н. и т. н.

Ако безумно много искаш куче - преговаряй с вашите за малка или средна порода ... не скачай веднага в дълбокото
Времето не лекува. Хъки, липсваш ми всеки ден

Alexim
Потребител
Мнения: 5
Регистриран: чет авг 22, 2013 11:20 pm
Местоположение: София

Мнение от Alexim » чет сеп 19, 2013 8:01 pm

Благодаря за съветите! Може би ще си вземем куче следващото лято, 8ми клас се оказа по труден от очакването не мисля, че ще мога да усигоря добра среда за развитие на кученцето, така че дългоочакваното животинче се отменя :(

Потребителски аватар
maggie
Потребител
Мнения: 111
Регистриран: пет мар 15, 2013 11:34 am

Мнение от maggie » чет сеп 19, 2013 11:33 pm

Браво за решението, което си взел:) Ще мине много бързо и после ще се похвалиш с новия си приятел. А засега успех с училище!

Потребителски аватар
Joana
Потребител
Мнения: 1436
Регистриран: пет сеп 07, 2007 12:55 pm

Мнение от Joana » пет сеп 20, 2013 5:22 pm

Това че все пак преценяваш ситуацията показва, че си на прав път. Когато дойде правилният момент кучето ще е желано от всички, а ти ще си сигурен, че ще можеш да му дадеш всичко от което се нуждае!
I know tonight that there's an angel up on Heaven's highest hill
And no one there can hurt you baby, no one ever will

Отговори