Грифиндор - забавната страна на живота с куче

Споделете всичко за вашите любимци
Gryffindor
Потребител
Мнения: 564
Регистриран: вт май 26, 2009 3:59 pm
Местоположение: София

Грифиндор - забавната страна на живота с куче

Мнение от Gryffindor » ср май 27, 2009 4:19 pm

Здравейте на всички,

Дойде време да се представим пред широката голдънска общественост.

Те така се зехме ние – от тук. Чета аз темата „Свободно мъжко кученце от Mariannehouse”, гледам и цъкам, цъкам и гледам. Ама си викам – да, да, то мене ще чака това. След няколко дни терзания, все пак решавам да пусна един мейл, ей така, за собствено успокоение, и незабавно получавам отговор – още е свободно, ама има вече конкуренция, международна при това. Я, ти да видиш! И се почва една бясна кореспонденция, малко като на пазар - всеки си хвали стоката – те кучетата, аз – себе си. Везните в моя полза бяха категорично наклонени от чудесния начин, по който друго куче от този развъдник - прекрасната Фелисити, е отгледано тук, в България. Та имат там хората вече страхотно уважение към родината, евала Веси!
И така докато не ми пратиха конкретни снимки на дзверунгела, при вида на които аз просто спрях да мисля. То човек да не е от камък!
След малко драма с процедурата по транспортирането, пристигна малкия куч с голямото име Грифиндор, със самолет и целия наповръщан. Абе идеален за първи ласки и целувки. И така се почна моето кучешко „Под Игото”... Глави от романа ще следват в темата. Пишещия е малко предразположен към словоблудство, и е с рехава автоцензура, така че ако се налага – корекцийка с виртуалния повод, знаете как, все пак сте кучкари хора....

P.S.
Днес ни е паднал първия зъб. Преден долен, предполагам, че е изяден. Нещо като автокопрофагия, ама със зъби, не знам термин има ли. Та това се тълкува като знак от съдбата, че трябва да тръгваме и на училище. То и при човешките деца тез събития започват горе-долу по едно и също време, та до скоро....

Малко снимки - тук: http://picasaweb.google.co.uk/Gryffindor.FMH/Gryff_1#

Gryffindor
Потребител
Мнения: 564
Регистриран: вт май 26, 2009 3:59 pm
Местоположение: София

Глава I - Първо премеждие

Мнение от Gryffindor » ср май 27, 2009 4:34 pm

Първо премеждие

Чудя се аз как е възможно за толкова кратко време да се привържа чак толкова много към малката гад, че всеки път като си вляза у нас, да ми се насълзяват очите. Чудих се, чудих се, и намерих логичното обяснение – малкото толкова мощно е опикало коридора, че от смрадтта са ми измрели рецепторните клетки из носа, и затова само ми се насълзяват очите. То не е само от пикаенето в коридора де, то и в банята като пикае, успява в радостта от облекчението да се завърти три пъти около въображаемата си ос, като междувременно си натопява поне 3, най-често и четирите лапи в пишаното, и после бързо го разнася навсякъде. Аз в началото правех опити да му забърша лапите, ама то като ме види, веднага решава да демонстрира обноски и мигом сяда точно в локвата...
Та решавам аз – така повече не може. Ще почнем да ходим навън, и е време за основно почистване с препарати, че то и зарази могат да плъзнат ... Речено – сторено.
Следва избиране, закупуване и донасяне на препарати и подочистачки. Дребното бива натирено и надлежно затворено в хола, докато тече дезинфекцията на банята и коридора. Операцията е проведена успешно, и следва преместване на замърсителя в почистената територия, докато бъде дезинфекциран и хола. Да, ама не. Оказва се, че в желанието си да затворя сигурно вратата, която никога преди не е била затваряна, съм понатиснал може би маааалко по-здраво, в резултат на което бравата се е счупила. Шок и ужас ! Хубава голяма врата, цялата с матирано стъкло, през което се вижда как кучето е долепило муцуна в стъклото и маха опашка в радостно очакване на моята поява. Почвам да мисля. Единственото, което осъзнавам, е нелепостта на ситуацията, както и че най-важните средства за оцеляване в градски условия – мобилни телефони, ключове за кола и портфейл, са също заключени в хола, така че помощ от нийде се не види. Ще трябва да се разбива вратата. Преминавам към решителни действия – изброявам поименно роднините на вратата до девето коляно. Нищо. Споменавам и роднините на строителната фирма, на предишния собственик на апартамента, както и на нотариуса, позволил да стана собственик на този капан – пак нищо. Не помръдва вратата, явно аз ще трябва да я разбивам, сама няма да се даде. Да де, ама с това огромно стъкло, пред което нищо неподозиращия затворник радостно маха опашка... Иди му кажи да се махне от там. Минават ми гневни мисли и по адрес на родителското тяло, дето ме дадоха да завърша математическа гимназия. Трябвало е да ме пратят в някой техникум в Шао Лин например, където вместо да се уча да решавам задачи и да доказвам доказани вече теореми, можех да придобия умения от далеч по-практичен характер – с отмерен удар с добре концентрирана енергия да разбивам врати по безопасен за околните метод например.
Започвам да налитам на вратата, в началото по-боязливо, като петел, но след всеки сблъсък се нахъсвам все повече, в резултат на което процеса става доста шумен. Това е много добре, щото дребното се шашва и побягва панически в няколко посоки едновременно и пред мен вече няма пречки да разбивам с всички сили. Засилвам се и като разярен бик се хвърлям връз вратата, тя поддава, развхърчават се трески, брави и т.н във всички посоки, аз прелитам кат’ матор през хола и миг преди да излетя през прозореца и да се размажа на улицата за кеф на сеирджиите, се улавям за пердето... В този момент минава надписа „Happy end” на тази Боливудска мелодрама - лошата врата е на трески, а доброто куче - свободно!
Хубаво е да има врати в жилището, дето да могат да се заключват, че да се ограничи периметъра на действие на домашното торнадо, но е хубаво и вратите да знаят кой им е шеф и пред кого да се отварят и пред кого да не се отварят. Е, не знаят ! Ама какво да очаква човек от дървена врата....

Valia & Kara
Потребител
Мнения: 3047
Регистриран: съб ное 19, 2005 2:08 pm
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Valia & Kara » ср май 27, 2009 4:44 pm

Пламене, добре дошъл, най-после!!! От кога чакам да се включиш, за да разказваш за малкото унгарче. ИзображениеВсъщност той вече малък ли е? Искаме по-актуални снимки, молим!
Усещам как ще станеш любимец на форума с тези забавни разкази! Изображение
Поздрави от мен и моята мома

P.S. Имам един въпрос към теб и Веси...само при мен ли сайта на развъдника не работи нормално? Отварям го до някъде и после...права линия :?

Потребителски аватар
Красен
Председател на БГРК
Мнения: 3198
Регистриран: ср ное 09, 2005 4:38 am
Местоположение: Бургас/София

Мнение от Красен » ср май 27, 2009 5:06 pm

Здравейте и добре дошли!

lovelarry
Потребител
Мнения: 109
Регистриран: пет окт 10, 2008 6:43 pm

Мнение от lovelarry » ср май 27, 2009 6:22 pm

Добре дошли! Страхотен е Грифиндор :D , да Ви е жив и здрав и да Ви радва дълго време. :)
Изображение

Потребителски аватар
marina kojuharova
Потребител
Мнения: 1592
Регистриран: вт яну 20, 2009 3:39 pm
Местоположение: София-Ситняково

Мнение от marina kojuharova » ср май 27, 2009 8:53 pm

:D Добре дошъл на малкия Грифин!Да Ви е жив и здрав и много да ви радва,а малко да ви ядосва!Много е красив.Радвайте му се докато е малък.Моето зверче е само на 6 месеца,а ми се вижда огромен.Мачкайте го и му се кефете!
ИзображениеИзображение

Потребителски аватар
Veneta_Atanasova
Потребител
Мнения: 403
Регистриран: съб яну 10, 2009 8:07 pm
Местоположение: Пловдив

Мнение от Veneta_Atanasova » ср май 27, 2009 9:48 pm

Добре дошли и от нас с Ричко!
Прекрасен е малкият бебок, пожелаваме Ви да е жив и здрав и все така да Ви радва! :D

Потребителски аватар
lubomihaylov
Потребител
Мнения: 521
Регистриран: вт фев 12, 2008 9:35 pm
Местоположение: София

Мнение от lubomihaylov » ср май 27, 2009 9:51 pm

Добре дошли!Честито Ви златно съкровище!
Само не разбрах:
След малко драма с процедурата по транспортирането, пристигна малкия куч с голямото име Грифиндор, със самолет и целия наповръщан.
Сам ли пристигна?На колко месеца е?
Дайте малко подробности.Щото ако е без втората ваксина:
То не е само от пикаенето в коридора де, то и в банята като пикае, успява в радостта от облекчението да се завърти три пъти около въображаемата си ос, като междувременно си натопява поне 3, най-често и четирите лапи в пишаното, и после бързо го разнася навсякъде. Аз в началото правех опити да му забърша лапите, ама то като ме види, веднага решава да демонстрира обноски и мигом сяда точно в локвата...
Та решавам аз – така повече не може. Ще почнем да ходим навън, и е време за основно почистване с препарати, че то и зарази могат да плъзнат ...
Май не е много подходящо.
А за заразите не се притеснявайте.Има доста по-мръсни неща навън и със сигурност може да ги внесете вкъщи,ако не се събуете например.
Целувки на малкият Грифин от нас.

4u64ica
Потребител
Мнения: 370
Регистриран: ср ное 09, 2005 11:47 am

Мнение от 4u64ica » чет май 28, 2009 7:36 am

Добре дошли в нашето "сосаяти". Имате прекрасно сладурче! Да вие здраво и да го водите по изложби!

Gryffindor
Потребител
Мнения: 564
Регистриран: вт май 26, 2009 3:59 pm
Местоположение: София

Мнение от Gryffindor » чет май 28, 2009 8:46 am

Благодаря, добре заварили.

Ето и малко статистически данни за Грифин:

Роден на 06.02.2009, уж някаква изцяло британска линия, пък произведен в Унгария. Имаме снимки на родата до девето коляно, от които ясно се вижда, че приличаме на най-грозната си баба, само дето на моменти даваме вид и на малко кривогледи.
За няколко седмици това вносно куче стана класическо бг цигане – рови около кофите за смет, яде всякакви боклуци, има неудържимо влечение към метали (за това ще разказвам друг път), и перманентно мърляв вид. Както има хора, дето и с фъстъци могат да се окапят, така и Грифката може да се оцапа дори по време на баня. Ако видите висок мъж с гола глава да влачи със син повод нещо, подобно на дългокосмест далматинец – ние сме, няма грешка.
Пристигна в София на 22.04. Трета ваксина сложихме на 07.05., но почнахме да излизаме преди нея.
По последни данни от вчера тежи 13.1 кг, височина е невъзможно да бъде измерена на този етап. Освен това ми се струва, че холката ни е най-ниската част от гърба, за което ще трябва да се консултирам с някого.
Храним се с Роял Канин за голдънчета, храната избирам само аз, щото ако остане на него – то е ясно – клечки, тревички, камъчета, пръст, дъвки и shit, много shit. Добре поне, че цигарите отказа, че в началото си беше наумил да се прехранва с фасове.
Сега на мода е да си яде зъбите, дето му падат, вчера още един замина. Така с липсващите предни зъби, вече и по усмивката го докарва на цигане.

Потребителски аватар
Joana
Потребител
Мнения: 1436
Регистриран: пет сеп 07, 2007 12:55 pm

Мнение от Joana » чет май 28, 2009 8:57 am

Добре дошли! Радвам се че имаме човек, който да разказва така увлекателно! Ще следя темата с голям интерес!
I know tonight that there's an angel up on Heaven's highest hill
And no one there can hurt you baby, no one ever will

Потребителски аватар
sisi_dqvol4eto
Потребител
Мнения: 348
Регистриран: пет дек 05, 2008 9:22 am
Местоположение: Bulgaria,Sofia

Мнение от sisi_dqvol4eto » чет май 28, 2009 9:40 am

Изображение :) :) :) :) малък сладък бонбон ,който имах честта да го намачкам хубаво и да се запозная с собственика му!!
Изображение Изображение

Потребителски аватар
danger4e
Потребител
Мнения: 199
Регистриран: чет сеп 25, 2008 4:04 pm
Местоположение: София

Мнение от danger4e » чет май 28, 2009 9:40 am

Добре дошли на вас и малкия сладък пухчо :lol: .Много забавни изтории наистина се развеселих, пордължавайте все така :lol:
Изображение

Потребителски аватар
sisi_dqvol4eto
Потребител
Мнения: 348
Регистриран: пет дек 05, 2008 9:22 am
Местоположение: Bulgaria,Sofia

Мнение от sisi_dqvol4eto » чет май 28, 2009 9:46 am

Много се радвам ,че и тук се срещаме !! Добре дошли от нас с Берта!!!! Страхотни разкази !!! Валя е права май ще станете любимци на форума!!хиихихи Страхотен е малкия сигурно е пораснал!! НАдявам се скоро пак да се видим на разходка с зверчетата!!! :) :) :)
Изображение Изображение

Gryffindor
Потребител
Мнения: 564
Регистриран: вт май 26, 2009 3:59 pm
Местоположение: София

Мнение от Gryffindor » чет май 28, 2009 3:08 pm

4u64ica, какви изложби бе мила, ние водим ежедневна борба за оцеляване... Това ни е едничката мисъл. Пък и то това моето не е куче май. Няма инстинкт за самосъхранение, а инстинкт за самоунищожение. Види ли дупка, шахта, подземен гараж – готово е веднага да падне вътре. Намери ли нещо опасно – готово е да го глътне дори без да го дъвче. Види ли улица – хуква да пресича, стига да минават коли. Ако няма коли, ляга по средата на платното и чака да дойдат. Постоянно си блъска главата някъде. Като си ляга, си стоварва кокалите с такава сила, че на съседката от долния етаж е почнала да й пада мазилката на тавана. Явно ще трябват наколенки, налакътници, каска и т.н.
Ще разкажа една случка от преди две седмици. На мен сега ми е смешно, ама тогава да ме бяхте видели – Рицаря СЪС Печалния образ бях направо. Добре, че беше ДВСК-то да ми вдига духа, че се бях сдухал яко. ДВСК-то е Духовният ми Водач в Света на Кучетата.
Или просто Ели. Кой не знае Ели войвода, кой не е чувал за нея : -)

Първа кръв
Мда, сигурно очаквате някоя история за героична битка, я на кучето, я на стопанина, най-добре и на двамата... Ама не би... Както и при хората, така и при кучетата, някои са родени да бъдат герои, а други са си просто посерковци. Много ми беше трудно да приема факта, че ние сме от вторите, но... това е положението.
Та нашата първа кръв не се проля в битка, ами при разстройство... Първо разстройство, рано сутринта. Все още нищо кой знае колко обезпокоително. Освен че е 13-ти, но все пак не петък. Прибираме се, в прекрасно разположение на духа е кучо, играе му се, две не вижда. Нали си е Грифко-игривко. Ама си е загубил някъде лакомията. Търсихме я – няма я. Следва неспокойно поведение и пак излизане навън – още по-малка и още по-рядка продукция. Обаче на мен ми се струва, че има нещо в акото, което подозрително напомня на кръвни съсиреци. Надвам се да ми се е сторило само. Пък и е червено, а моето нали за такова със синя кръв ми го продадоха. Трето акане и най-лошите ми съмнения получават недвусмислено потвърждение. Незабавно мятам кучето на рамо, скачам в колата и юруш в Синия кръст. Почват се всевъзможни изследвания и вземане на секрети от къде ли не – всичко отрицателно. Което само подсилва опасенията ми, че сме изяли нещо дълбоко погрешно и мноооого нередно. Последва и крайната на този етап мярка – рентгенова снимка. Правим снимката и чакаме. Появява се доктора с едно такова особено изражение. Не е на добре. Казва, че трябвало да повторим снимката, ама не било зле да си викна адвокат, щото имали сериозни подозрения, че дзверо е изял сичката суровина на Кремиковци и като нищо ще му лепнат вината за затварянето на бившата гордост на бившата ни индустрия. Брей, за какво по-напред да се притеснява човек! Повтаряме снимката в присъствието на всякакви експерти, и се потвърждава тезата на обвинението. Заплашват ни, че ако добровлно не изакаме обратно железарията в срок от 24 часа, ще ни разпорят и ще си я вземат насила. Ужас ! Скован съм от ужас. Изписват ни и една чанта илачи, които били ей така, да се изключи вероятността за някаква инфекция, казаха ми да го наблюдавам да не се влоши състоянието, и така след общо 4 часа ни проводиха да си ходим под гаранция. Да, но аз не съм в състояние да му давам каквито и да било лекарства. Само стоя и го гледам. А то милото, в супер настроение, играе му се, та му се плаче. Гледам да сме по-кротки, че знам ли какво имаме вътре, и к’во може да стане ако се разбеснеем. Иначе всичко ни е ок, само дето не ядем. Супер драматично е положението в моята глава. Малкия спи, аз надвесен над него следя всяко вдишване и издишване. Вечерта спя при него, т.е. то спи, аз следя дишането му. С трепет в сърцето слизаме сутринта да се разходим/изходим. Аз – с дух на златотърсач, само го дебна да клекне, и подлагам шепи. То обаче в последния момент рязко се завърта, и аз оставам с празни ръце, а то се изаква във възможно най-голямото струпване на всякакви клонки, тревички, паднали цветчета и каквото още се сетите. Почвам да ровя с голи ръце - нищо не намирам. Ама като не си взех металотърсач, хак ми е! Така няколко пъти, докато дойде ред за новата среща със строгия рентген.
Правим снимка – и о, чудо ! Чиста е снимката – никаква железария се не види, чисто ни е и досието - свалят всички обвинения! Брей, няма такава радост, казвам ви. То кучето ли да прегръщаш и целуваш, ренгена ли, доктора ли.. Барем докторка да беше ни се паднала... Но винаги има и лъжица катран в кацата с меда... Аз още в състояние на превъзбуда от разминаването на касапницата, се чудя дали ще мога да дам израз на радостта си като направя една обиколка по вертикала на чакалнята – т.е. да мина през стените и тавана, когато една докторка ме приземява със строг глас – „А как се справяме с даването на лекарствата?”... Лелееее.... ми как – никак. Преди обаче и вие да ме оплюете как така не съм ги дал, нека поясня какво се искаше от мен и с какъв морален проблем трябваше да се преборя. Бяха ми дали някакво лекарство, белезникава течност с изключително подозрителен вид и произход, сложена в три спринцовки (без игли). Та това трябвало да му го дам. В устата. Т.е. да накарам малкия да налапа това продълговато нещо, което в един момент ще почне да му пръска някаква съмнителна бяла течност в устата, и на всичкото отгоре без право да плюе, а трябва да гълта. Аз да му държа главата и да го галя по гушката... Много извратено... много... Ние уж трябва да градим връзка, която да се крепи на доверието, а аз да го карам да прави такива пунгашлъци! Мъжко куче при това! Горкото то, горкия аз... Бивам накастрен безмилостно от лекарката и като пребито куче се изнасям със здравото такова към колата. По пътя към нас – ни жив, ни умрял. Викам си – ще се пържа аз в ада за това, ама науката (в частност медицината) иска жертви, няма как.
Прибираме се у нас и с неохота пристъпвам към изпълнение на партийната повеля. Правя каквото са ми казали, точь по точь. Сядам на земята, слагам дзверо седнал, с гръб към мен, демек с отрязан път за отстъпление. С едната ръка му хващам муцуната, с другата го галя по гушката. Опаааа, ами сега?! С к’во да хвана спринцовката бе ! Пък така хубаво уж ми го обясниха, чак си го бях представил, ма в суматохата не съм преброил ръцете нещо... И с оглед на очерталия се недоимък откъм ръце, решавам да жертвам стискането на муцуната. С едната ръка съм го гепил през гърдите за врата, хем да го галя за подпомагане на преглъщането, хем да не драсне нанякъде, с другата навирам аз спринцовката, и почвам да пръскам. Аз пръскам, онова дваж повече! Аз пак пръскам, онова триж повече! Не куче, а пулверизатор! Ако някой ми беше казал, че с 5 куб.милилитра може да се опръскат 25 квадратни метра стени и под, нямаше да повярвам, ама го видях с очите си. Че и го чистих после. Е, поне опитах де.
Разстройството изчезна, само дето ядеше малко и без охота. На следващия ден, вече превъзмогнал моралните терзания и твърдо решен да му пробутам лекарствата, постигнах идеален резултат – изгълта го всичкото без капка да капне някъде. Поредното доказателство, че в отношенията с кучето е важно ти да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Ти уверен ли си, гадината поддава като тесто. Невероятно е, но е факт. Почнахме и апетита да си възвръщаме (не чак до нивото на обичайната лакомия, дето не мога да му засека за колко си изяжда храната, щото докато погледна хронометъра, то вече пие вода, миг преди за започне да хълца). Само че ни се появи много странна (в смисъл на гадна) миризма. Една миризма колкото е по-гадна, толкова е по-силна, това е ясно. Чудно мило кученце, като за картичка, ама да не си наблизо. Щото наблизо е страшно. Смърди милото, като пор-вдовец смърди, чак то самото не се трае. Немедлено бива повишен от Грифко-Миризливко в Грифко-Смрадливко. Ама и това зло отмина, само лошия спомен остана. Една разходка в Ловния парк, едно топване в реката, едно пикане в колата – и сме като нови. За други подвизи готови.

Отговори