Благодаря на всички за топлото посрещане. Има една приказка, че всеки, човек, който е посветил живота си на куче или на повече от един домашен любимец, е добър човек . Когато можеш да отдадеш себе си на тези прекрасни създания, да ги обичаш и да се грижиш за тях, да се радваш на успехите им и да страдаш с проблемите им, да ги обичаш за това, което са те самите, то тогава няма как сърцето ти да не е добро. Благодаря ви приятели.
И в този ред на мисли, ще заимствам малко от книгата Марли и аз.
Човек може да научи много от едно куче, дори и когато е хитро като нашето Марли ни научи как да живеем всеки ден с
огромна и необуздана радост, как да улавяме на момента и да следваме
сърцето си. Той ме научи да оценявам
обикновените неща - разходката в гората, новия снеговалеж. И като остаря и
се разболя, той ме научи на оптимизъм в лицето на
бедствието. Най-вече, той ме научи на приятелство и
себеотрицание и преди всичко друго, на непоколебимата "лоялност", която носеше в себе си.
А кучето не е с вас заради хубавите коли или големи къщи или
дизайнерски дрехи. Статутът ви в обществото не означава нищо за него. За него
навлажнената пръчка ще свърши прекрасна работа. Кучето не съди другите по
техния цвят или вяра или клас, а по това което е вътре в тях. Кучето не се интересува дали си богат или беден,
образован или неграмотен, умен или тъп. Дайте му
сърцето си и той ще ви даде своето. Това е толкова просто и в същото време ние хората, така мъдри, постоянно вглъбени в своя живот и проблеми, пропускаме най – важните неща. Не можем да разберем, кое наистина има значение. Понякога едно куче с лош дъх, лоши маниери, и чисти
намерения може да ни помогне да видим всичко това.
Ще се опитаме да поддържаме темата актуална от страна на снимки и събития.
Charm Step Silver Wish Tobias Finley
-
Tobias_Finley
- Потребител
- Мнения:18
- Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
Последна промяна от Tobias_Finley на съб мар 26, 2011 10:36 pm, променено общо 1 път.
-
Tobias_Finley
- Потребител
- Мнения:18
- Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
Вчера Биляна пак реши, че й се прави гимнастика да ме поноси до първия етаж. Казвах й аз на Биляна, че най – накрая ще й хареса и дори сама ще иска да е носи нагоре надолу по стълбите, и тогава аз сам ще решавам дали искам или не. Но я сега да я видим Биляна какво ще ми каже. Носи си ме редовно по стълбите, като 5 пари в кесия, тябва да призная приятно е. Е само, че тате нещо не си спазва обещанието да ми държи вратата отворена. Питах го защо, ходел на работа. Е че една работа по – важна ли е от моето потекло и произход. На знатните особи им се отваря вратата. Е Биляна нали се изживява като Мери Попинз пое и тази фукнция. Но този път разходката беше малко по - различна. Трябваше да излезна от двора на блока и да вървя вървя.
Е дали вървях, ами не реших че ще си поседна на средата на улицата. Седнах си, но нещо на дупето студено ми стана, е Билянице постигна си целта, хайде ще вървя. Е пусна ме тя от онази препаска, и какво да ви кажа, както се казва Свободата Санчо... е друго нещо.
Открихме една доста интересна игра, играе се с пръчка, тичаш тичаш след нея, после Биляна иска да й я занесеш, ти разбира се не й я донасяш ( в това е чара на играта), после ти тичаш, Биляна тича и те гони, абе доста си е забавно.
Тичаш и скачаш на високо, че ти е студено на крачетата, а Биляна си умира от кеф, когато тръгнеш уж да й носиш пръчката, е да ама не. Здрасти Биляна, аз минавам транзит. Ето виж отминавазм те като бърз влак, малка гара. И всичко се повтаря от начало. Тя тича, ти тичаш. Но да ви кажа, както си тичаш наперен наперен, и хоп изведнъж Биляна я няма. Гледаш тук, гледаш там, тичаш, е сега ако ви кажа че съм се изплашил не съм. Наострих слух да чуя, няма никой, никой не ме вика, никой не ме гони. Ами сега?
Знаех си, аз че не трябва да прекалявам с дразненето на Биляна, но то ти доставя удоволствие в един момент и не можеш да спреш. Е и тамън като леко светко петко вече бях малко се изплашил и какво си мислите? Тая Биляница излиза и пляска зад едцно дърво превива се от смях и ми вика : Ооооо Пикле, да те видим сега:):):) Е опитах се да й се направя на разсърден, не ми се получи, тая Биляна е такава лепка, че като те зацелува и не можеш да и откажеш и ти да я цункаш. Така преминават нашите разходки. Аз бягам, тя ме гони, тя бяга аз я гоня, ами гоним се
Не знам за Вас, но да ви кажа аз съм доста музикален. Още от малък имам слух за музика. Дълго време не исках да разкрия таланта си на света, но едва в банята се осмелявам да пея. Пея си наволя под тоалетната хартия, лая си, правя й серенади, но тази тоалетна хартия много важна го раздава. От както видя от мен, Биляна нали ме копира, започна и тя да се опитва да пее в банята. Е доста фалшиво пее. Пее си само: Айде пишкай де Тоби, пишкай де, пиши пиши пиши пиши, пуска и водата за фон от мивката , да ми се допишкало. Е казвам ви, че пее фалшиво. Дали пишкам в банята, ами не. Но дали тоалетната хартия отклинна на песните ми, ами разбира се, че да. Заведох я на обиколка в хола, нали вече си го познавам, като пръстите на двете си лапи, и по точно на моето си легло.
Ей Биляна много ми завидя, като започна да вика Тобиас Тобиас, и на мама каза, и на тате и те викат. Казвам й Биляна спри се излагаш се, голямо момиче си, какво само се оплакваш на майка си и татко си. Е все пак си бях по – успешен от нея в пеенето.
Е дали вървях, ами не реших че ще си поседна на средата на улицата. Седнах си, но нещо на дупето студено ми стана, е Билянице постигна си целта, хайде ще вървя. Е пусна ме тя от онази препаска, и какво да ви кажа, както се казва Свободата Санчо... е друго нещо.
Открихме една доста интересна игра, играе се с пръчка, тичаш тичаш след нея, после Биляна иска да й я занесеш, ти разбира се не й я донасяш ( в това е чара на играта), после ти тичаш, Биляна тича и те гони, абе доста си е забавно.
Тичаш и скачаш на високо, че ти е студено на крачетата, а Биляна си умира от кеф, когато тръгнеш уж да й носиш пръчката, е да ама не. Здрасти Биляна, аз минавам транзит. Ето виж отминавазм те като бърз влак, малка гара. И всичко се повтаря от начало. Тя тича, ти тичаш. Но да ви кажа, както си тичаш наперен наперен, и хоп изведнъж Биляна я няма. Гледаш тук, гледаш там, тичаш, е сега ако ви кажа че съм се изплашил не съм. Наострих слух да чуя, няма никой, никой не ме вика, никой не ме гони. Ами сега?
Знаех си, аз че не трябва да прекалявам с дразненето на Биляна, но то ти доставя удоволствие в един момент и не можеш да спреш. Е и тамън като леко светко петко вече бях малко се изплашил и какво си мислите? Тая Биляница излиза и пляска зад едцно дърво превива се от смях и ми вика : Ооооо Пикле, да те видим сега:):):) Е опитах се да й се направя на разсърден, не ми се получи, тая Биляна е такава лепка, че като те зацелува и не можеш да и откажеш и ти да я цункаш. Така преминават нашите разходки. Аз бягам, тя ме гони, тя бяга аз я гоня, ами гоним се
Не знам за Вас, но да ви кажа аз съм доста музикален. Още от малък имам слух за музика. Дълго време не исках да разкрия таланта си на света, но едва в банята се осмелявам да пея. Пея си наволя под тоалетната хартия, лая си, правя й серенади, но тази тоалетна хартия много важна го раздава. От както видя от мен, Биляна нали ме копира, започна и тя да се опитва да пее в банята. Е доста фалшиво пее. Пее си само: Айде пишкай де Тоби, пишкай де, пиши пиши пиши пиши, пуска и водата за фон от мивката , да ми се допишкало. Е казвам ви, че пее фалшиво. Дали пишкам в банята, ами не. Но дали тоалетната хартия отклинна на песните ми, ами разбира се, че да. Заведох я на обиколка в хола, нали вече си го познавам, като пръстите на двете си лапи, и по точно на моето си легло.
Ей Биляна много ми завидя, като започна да вика Тобиас Тобиас, и на мама каза, и на тате и те викат. Казвам й Биляна спри се излагаш се, голямо момиче си, какво само се оплакваш на майка си и татко си. Е все пак си бях по – успешен от нея в пеенето.
Последна промяна от Tobias_Finley на пон мар 21, 2011 8:52 pm, променено общо 1 път.
-
raissa_bor
- Потребител
- Мнения:32
- Регистриран:вт фев 02, 2010 4:43 pm
Лелееее, разтопих се докато Ви четох разказите, страхотни са! Неописуема е болката, която сте изпитали при загубата на Вашия Тоби, но за съжаление злобните хора са навсякъде, и за съжаление не осъзнават каква болка причиняват на околните... сякаш точно това им доставя удоволствие 
Но най-важното е, че си имате един малък мъж, който да Ви носи радости и да запълва сърцата Ви с обич и топлота Пожелавам Ви много красиви мигове заедно и много истории, които да споделяте с нас!
Гушки на малкия Сребърен боец!
Неописуема е болката, която сте изпитали при загубата на Вашия Тоби, но за съжаление злобните хора са навсякъде, и за съжаление не осъзнават каква болка причиняват на околните... сякаш точно това им доставя удоволствие Но най-важното е, че си имате един малък мъж, който да Ви носи радости и да запълва сърцата Ви с обич и топлота Пожелавам Ви много красиви мигове заедно и много истории, които да споделяте с нас! Гушки на малкия Сребърен боец!
-
Tobias_Finley
- Потребител
- Мнения:18
- Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
С идването на пролетта все повече хормони се събуждат в мен. И с тези момичета по паркове и градинки.Е повечето са ми каки, и все ми се смеят че съм малък. Но все пак и това не е толкова тревожно, приятели, когато някоя немска овчарка или някоя ритривърка ти каже, че си бебе, същинска обида е когато онези малки дребни дребосъчести какички ти се правя на много важни и не ти обръщат внимание. Като казвам мънички, ами те ми се губят в лапите вече, но пак ми казват, че съм бебе. То не са йоркширски териерки, то не са пинчерки, то не са пуделки и всякакви други джобни гаджета. Е все пак аз не съм за джобно гадже я. Аз съм си за някое голямо хубаво голдънско момиче. Споделих си с Алфи по телефона, той каза да не им обръщам внимание и че като му отида в Ирландия на гости, щял да ме води на ирландски сетерки в кучешката кръчма да забиваме.
Онзи ден ми каза, че като му се лепнала една къдравелка не можел да се отърве от ухажорки.
Е и аз не изоставам, днес в парка за първи път се запознах с момиче, различно от сестричките ми, майка ми или леля ми Джиндър, и да ви кажа доста вълнуващо си беше. Малко се поизчервих, посрамувах се, добре че не успя да ме забележи.
Няма да ви разказвам какъв, беше по – големия ми срам, когато разбрах, че въщност е момче.
Алфи каза, че трябвало да се държим като мъже, да не им обръщаме много внимание, те сами щели да тичат по нас. Е послушах го.
Днес на ливадата в южния парк никакво внимание не им обръщах, но една като взе че ми обърна внимание, да ви кажа не мога да се отърва. Тича тича след мене, така се изморих да се правя на мъж, както Алфи ми заръча, че само тичах да си седна до мама, да ме остави тази малката Бея на мира. Но тя никак не беше на същото мнение. След като обиколихме към 53 пъти ливадата, останал без дъх и с език до земята, се предадох изцяло в ръцете на женското царство. Егаси и мъжкото достаойство, егаси и чудото, доста се изморих да се правя на мъж. И се оставих Бея да си сложи лапичката на главата ми, и тя като всички жени ми се качи на главата. Само да отбележа приятели Бея беше мини джак ръселка, но протижоположно на дребните си размери, беше упорита и нахална като голяма конска муха.
Онзи ден ми каза, че като му се лепнала една къдравелка не можел да се отърве от ухажорки.
Е и аз не изоставам, днес в парка за първи път се запознах с момиче, различно от сестричките ми, майка ми или леля ми Джиндър, и да ви кажа доста вълнуващо си беше. Малко се поизчервих, посрамувах се, добре че не успя да ме забележи.
Няма да ви разказвам какъв, беше по – големия ми срам, когато разбрах, че въщност е момче.
Алфи каза, че трябвало да се държим като мъже, да не им обръщаме много внимание, те сами щели да тичат по нас. Е послушах го.
Днес на ливадата в южния парк никакво внимание не им обръщах, но една като взе че ми обърна внимание, да ви кажа не мога да се отърва. Тича тича след мене, така се изморих да се правя на мъж, както Алфи ми заръча, че само тичах да си седна до мама, да ме остави тази малката Бея на мира. Но тя никак не беше на същото мнение. След като обиколихме към 53 пъти ливадата, останал без дъх и с език до земята, се предадох изцяло в ръцете на женското царство. Егаси и мъжкото достаойство, егаси и чудото, доста се изморих да се правя на мъж. И се оставих Бея да си сложи лапичката на главата ми, и тя като всички жени ми се качи на главата. Само да отбележа приятели Бея беше мини джак ръселка, но протижоположно на дребните си размери, беше упорита и нахална като голяма конска муха.
-
Tobias_Finley
- Потребител
- Мнения:18
- Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
Здравейте приятели,
най – сетне ми остана време да седна и да споделя с Вас какво ми се случва напоследък.
Най – новата новина при мен е, че започнах курсове по чужди езици. Сигурно ще Ви се стори малко странно, но ето сега ще ви разкажа как започна всичко.
Седя си един ден вкъщи след дълга разходка в южния парк и ми звъни телефона.
Да Ви кажа приятели,откакто си имам братовчед от чужбина, доста често ползвам телефона и водя дълги разговори по цели нощи с него.
Та звъни ми онзи ден и започва да ми говори нещо, но дали връзката беше лоша какво ли, но нещо нищо не му разбрах.
Попитах го няколко пъти какво ми говори, но така и не му разбирах нищо, докато най – накрая Алф се издаде каза ми че започнал да учи чужди езици. Завидях ли му не знам, но хич не знам как ще го настигна. Каза ми че вече владеел думи на датски от батко ми Стефан, с кака ми Деси си говорел на английски и български, а с мен си тренирал българския, за да не го забрави. Каза ми, че вече можел да си каже името на датски, можел сам да се извика, да си поиска ядене, и аз реших да се захвана с изучаването на чужди езици. Момичетата обичали полиглоти. Веднага се заех със задачата и започнах да карам Биляна да ми говори на английски. Е вече и аз знам някои думи, но казах си не трябва да предприема още нещо. Взех това решение след ато Алфи ми се похвали онзи ден, че отивал на хотел. Каза ми кака ми Деси и батко Стефан заминават за Дания, Стефан искал да си напазарува малко датски неща, че му липсвали в Ирландия, и да си отиде малко до вкъщи, но Алфчето още нямал разрешително да напуска Ирландия. Казах му, лоша работа, Алфи съчувствам ти, но той не беше никак тъжен.Каза ми така се отваряла възможност да си хване гадже. В хотела вика много момичета ходели,имали си и басейн за плуване, и аква гимнастика за отслабване, абе хотела си бил направо същински спа център, а и имали време за игра. Е представяте ли си Алф, ще седи в този хотел цели две седмици. Е аз какво ще правя помислих си, тоя моя братовчед, ще вземе да си намери гадже и аз как ще го настигна не знам. Алф ми подшушна нещо, че и Биляницата и тя отивала в Дания. Егаси отиде ми на кино социалния живот.
Онзи ден Биляна реши да ме представи на обществото и то само, защото й се разсърдих, че ще ме изостави, заминавайки за толкова дълго. Отивала в Дания, в Ирландия, а после и в Германия. Е поне тя ще се запознае с братовчед ми и ще изпраща снимки. Ако Ви кажа, че Биляна ще ви липсва, няма да Ви излъжа, но нали съм мъж няма да се размеквам пред нея. Нали мъжете не плачели.
Е изведе ме Биляна по Витошка, малко да се поразкърша и да се поразчупя , да ме види и мене света, пък ако имам късмет да срещна и някое гадже.
Е да Ви кажа гадже не срещнах, но пък затова от търсене така юнашки се изморих, че дори ако някое гадже беше минало през мен, пак нямаше да го видя. Казах си край със жените, спирам, ще си поспя на средата на Германос на Витошка и окото няма да ми мигне. Дори да минава и Лайза Минели или Кучето Лейди от онова детско по улицата.
Мъж, мъж, но то си е изморително. Ще кажа на Алф,да пита в хотела за още едно свободно място, може пък и аз да отскоча до тази Ирландия, да я видя.
Поспах си, поспах си така в Германос, каките и батковците там доста ми се раздваха, предложиха ми да им стана рекламно лице, трябва да видя как ми е графика, все още обмислям предложението.
Но това търсене на гаджета така изостря апетита, хапнах си малко пица с гъби и шунка, Биляна си взе със сирене, а мама с бекон и гъби. Е да Ви кажа, както винаги става, аз все си се чувстам прецакан и за да не се чувствам прецакан реших да изям и пицата на Биляницата и пицата на мама. Така и не можах да преценя коя ми харесва най – много.
най – сетне ми остана време да седна и да споделя с Вас какво ми се случва напоследък.
Най – новата новина при мен е, че започнах курсове по чужди езици. Сигурно ще Ви се стори малко странно, но ето сега ще ви разкажа как започна всичко.
Седя си един ден вкъщи след дълга разходка в южния парк и ми звъни телефона.
Да Ви кажа приятели,откакто си имам братовчед от чужбина, доста често ползвам телефона и водя дълги разговори по цели нощи с него.
Та звъни ми онзи ден и започва да ми говори нещо, но дали връзката беше лоша какво ли, но нещо нищо не му разбрах.
Попитах го няколко пъти какво ми говори, но така и не му разбирах нищо, докато най – накрая Алф се издаде каза ми че започнал да учи чужди езици. Завидях ли му не знам, но хич не знам как ще го настигна. Каза ми че вече владеел думи на датски от батко ми Стефан, с кака ми Деси си говорел на английски и български, а с мен си тренирал българския, за да не го забрави. Каза ми, че вече можел да си каже името на датски, можел сам да се извика, да си поиска ядене, и аз реших да се захвана с изучаването на чужди езици. Момичетата обичали полиглоти. Веднага се заех със задачата и започнах да карам Биляна да ми говори на английски. Е вече и аз знам някои думи, но казах си не трябва да предприема още нещо. Взех това решение след ато Алфи ми се похвали онзи ден, че отивал на хотел. Каза ми кака ми Деси и батко Стефан заминават за Дания, Стефан искал да си напазарува малко датски неща, че му липсвали в Ирландия, и да си отиде малко до вкъщи, но Алфчето още нямал разрешително да напуска Ирландия. Казах му, лоша работа, Алфи съчувствам ти, но той не беше никак тъжен.Каза ми така се отваряла възможност да си хване гадже. В хотела вика много момичета ходели,имали си и басейн за плуване, и аква гимнастика за отслабване, абе хотела си бил направо същински спа център, а и имали време за игра. Е представяте ли си Алф, ще седи в този хотел цели две седмици. Е аз какво ще правя помислих си, тоя моя братовчед, ще вземе да си намери гадже и аз как ще го настигна не знам. Алф ми подшушна нещо, че и Биляницата и тя отивала в Дания. Егаси отиде ми на кино социалния живот.
Онзи ден Биляна реши да ме представи на обществото и то само, защото й се разсърдих, че ще ме изостави, заминавайки за толкова дълго. Отивала в Дания, в Ирландия, а после и в Германия. Е поне тя ще се запознае с братовчед ми и ще изпраща снимки. Ако Ви кажа, че Биляна ще ви липсва, няма да Ви излъжа, но нали съм мъж няма да се размеквам пред нея. Нали мъжете не плачели.
Е изведе ме Биляна по Витошка, малко да се поразкърша и да се поразчупя , да ме види и мене света, пък ако имам късмет да срещна и някое гадже.
Е да Ви кажа гадже не срещнах, но пък затова от търсене така юнашки се изморих, че дори ако някое гадже беше минало през мен, пак нямаше да го видя. Казах си край със жените, спирам, ще си поспя на средата на Германос на Витошка и окото няма да ми мигне. Дори да минава и Лайза Минели или Кучето Лейди от онова детско по улицата.
Мъж, мъж, но то си е изморително. Ще кажа на Алф,да пита в хотела за още едно свободно място, може пък и аз да отскоча до тази Ирландия, да я видя.
Поспах си, поспах си така в Германос, каките и батковците там доста ми се раздваха, предложиха ми да им стана рекламно лице, трябва да видя как ми е графика, все още обмислям предложението.
Но това търсене на гаджета така изостря апетита, хапнах си малко пица с гъби и шунка, Биляна си взе със сирене, а мама с бекон и гъби. Е да Ви кажа, както винаги става, аз все си се чувстам прецакан и за да не се чувствам прецакан реших да изям и пицата на Биляницата и пицата на мама. Така и не можах да преценя коя ми харесва най – много.
-
Tobias_Finley
- Потребител
- Мнения:18
- Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
Както си седях в петък следобяд и се чудех какъв план да скроя за weekend-а.Изведнъж ми звънна телефона.
Обаждам се аз, женски глас. О,боже! Съвсем ми щръкна опашката в стойка.
И кой си мислите ме търси?
Сестра ми Flame и мама Felicity. Е добре де, откъде ми имат телефона?
Поканиха ме на среща с разходка, копаене на дупки, събиране на множество очудени погледи в парка и разбира се, плуване и запознаване с различните гьолове, локви в парка. Разбира се, казаха за послушните, щяло да има и бонус – кални бани.
От вълнение направо не спах. Изкъпах се, сресах се, е не се избръснах, защото още съм малък и мустаците са ми пубертетски мустаци, не стават за бръснене и чисто нов, още рано рано на следващия ден в събота, тръпнех в очакване за нашата среща. Не бях виждал мама и сестричката ми от 19 декември. Толкова много неща имам да ги попитам. Мисля да питам Flame да обменим някоя и друга беля, без мама да ни чуе, за да не ни се кара. А мама ще я питам, защо и с кое право ме лъже, че дядо Коледа още съществува, тъй като аз лично видях Биляницата как ми слага подаръка под елхата. Нека да я видим какво ще ми обясни.
От рано, рано събудих мама и Биляна и бях готов за дългоочакваната среща.
Тръгнахме за парка. Нямах търпение, добре че ни е на 5 минути от вкъщи пеша иначе мама трябваше да тича през целия път, така се бях забързал.
И моментът настъпи, в далечината успях да видя само две бели опашки размахани на високо и бях сигурен, че са те.
И, о каква среща. Сестричке, мамо, така се радвам да ви видя.
Абе Flame, много си пораснала, а каква малка пикличка беше. Ама нали съм ти брат, какво да се прави обичам си те и като пиличка и като голямо момиче, тоест малка госпожица, май така се казваше на малките момичета, които обичат да се фръцкат по парка. Е, не че едно време и аз не бях същия пикльо.Но поне си пикахме дружно, а мама само ни миеше.
Е това време мина, вече. Кажи ти как си Flame?
Слушаш ли мама? Поддържаш ли връзка с брато и другите ми сестрички?
Как е обмена на бели върви ли?
А мамо, да мерси, знам мамо че съм хубаво и голямо момче. Мамо не ме целувай сега така публично да не ме засрамваш пред момичетата, ще кажат, че съм мамин гаргалчо. Но мамо цункай ме тайно. Липсваше ми. Да и аз те обичам. Добре съм. Много добре ме гледат. Вече си имам още една мама, любими каки и тате и двама батковци, а и един златен братовчед. Да да, слушам ги, от едното през другото ухо. Дали ги обичам ли?
Ами, да много. Но и те много ме обичат
Така се зарадвах, при нашата среща и веднага започнахме да търсим полянка за игра. Мама ни е обещала, да копаем дупки и да джапаме в калта. Така, че мамо хич не се прави на разсеяна, ами да побързаме.
Ето ни вече на ливадата. Такава игра падна. Да ви кажа, започнах да прокопавам тунел към вкъщи. Щеше да е много забавно, както си седиш вкъщи и изведнъж да се озовеш в парка.
Сестра ми Flame тя пък да не види нещо. Както започнах да си копая аз дупки, и хайде и тя дойде и вместо да ми помогне да копаем заедно, тя ми открадна дупката. Егасиииииииииии.
Flame-ице такава. А сега обадената. Ще те изклюкара на мама. Мамо, а пък Flame ми открадна дупката. Мама каза, да не я занимавам с глупости, а сами да се разберем, е как да се разбера с нея, тя вече си я и пази. Аз нали съм кавалер и знам, че момиче не се удря, хайде Flame, копай си нали си ми сестричка, аз ще тичам около тебе да те разсейвам и да ти се завърти свят докато ме следиш къде съм. Сега ще видиш ти.
Тичах, тичах, изморих се, тая Flame-ица още е в дупката. Е Flame извинявай, че ще ти го каза, ама си много нахална. Пък и какво ми ръмжиш и ме нападаш? Алоо—ооо. Това си е моята дупка.Е добре де, беше моя преди да ми я отраднеш и все пак си е моята дупка. Нищо, копай, копай, сега ще ти се счупи някой маникюр. Ти си малка още, не носиш маникюри. Нищо тогава ще кихаш. Ето виждаш ли. Казах ти!Я сивиж носа.
След изморителната игра, тръгнахме към уроците по плуване. Беше слънчево и мама беше решила днес да ни учи на брус и бътърфлай. Тя мама е голяма плувечка. Flame много ми се смя. Каза ми, че се казвало плувкиня. Е добре де, плувкиня. Аз откъде да знам как се казва. Сега да те видим Flame.Да се хванем на бас, кой ще се изцапа повече. Залагам една кучешка бисквитка, че Биляна като ме види, ще получи сърдечрен удар, само й гледай физиономията, а за мама да не говорим. Аз ще се окалям докато не ме вижда, че после ще каже на тате вкъщи и ще ми сложат ембарго на плуването и мърлянето.
Да видим ти как ще се окаляш. Само внимавай Веси, да не ни обърка после и да ме вземе мене при мама Felicity.
Обаждам се аз, женски глас. О,боже! Съвсем ми щръкна опашката в стойка.
И кой си мислите ме търси?
Сестра ми Flame и мама Felicity. Е добре де, откъде ми имат телефона?
Поканиха ме на среща с разходка, копаене на дупки, събиране на множество очудени погледи в парка и разбира се, плуване и запознаване с различните гьолове, локви в парка. Разбира се, казаха за послушните, щяло да има и бонус – кални бани.
От вълнение направо не спах. Изкъпах се, сресах се, е не се избръснах, защото още съм малък и мустаците са ми пубертетски мустаци, не стават за бръснене и чисто нов, още рано рано на следващия ден в събота, тръпнех в очакване за нашата среща. Не бях виждал мама и сестричката ми от 19 декември. Толкова много неща имам да ги попитам. Мисля да питам Flame да обменим някоя и друга беля, без мама да ни чуе, за да не ни се кара. А мама ще я питам, защо и с кое право ме лъже, че дядо Коледа още съществува, тъй като аз лично видях Биляницата как ми слага подаръка под елхата. Нека да я видим какво ще ми обясни.
От рано, рано събудих мама и Биляна и бях готов за дългоочакваната среща.
Тръгнахме за парка. Нямах търпение, добре че ни е на 5 минути от вкъщи пеша иначе мама трябваше да тича през целия път, така се бях забързал.
И моментът настъпи, в далечината успях да видя само две бели опашки размахани на високо и бях сигурен, че са те.
И, о каква среща. Сестричке, мамо, така се радвам да ви видя.
Абе Flame, много си пораснала, а каква малка пикличка беше. Ама нали съм ти брат, какво да се прави обичам си те и като пиличка и като голямо момиче, тоест малка госпожица, май така се казваше на малките момичета, които обичат да се фръцкат по парка. Е, не че едно време и аз не бях същия пикльо.Но поне си пикахме дружно, а мама само ни миеше.
Е това време мина, вече. Кажи ти как си Flame?
Слушаш ли мама? Поддържаш ли връзка с брато и другите ми сестрички?
Как е обмена на бели върви ли?
А мамо, да мерси, знам мамо че съм хубаво и голямо момче. Мамо не ме целувай сега така публично да не ме засрамваш пред момичетата, ще кажат, че съм мамин гаргалчо. Но мамо цункай ме тайно. Липсваше ми. Да и аз те обичам. Добре съм. Много добре ме гледат. Вече си имам още една мама, любими каки и тате и двама батковци, а и един златен братовчед. Да да, слушам ги, от едното през другото ухо. Дали ги обичам ли?
Ами, да много. Но и те много ме обичат
Така се зарадвах, при нашата среща и веднага започнахме да търсим полянка за игра. Мама ни е обещала, да копаем дупки и да джапаме в калта. Така, че мамо хич не се прави на разсеяна, ами да побързаме.
Ето ни вече на ливадата. Такава игра падна. Да ви кажа, започнах да прокопавам тунел към вкъщи. Щеше да е много забавно, както си седиш вкъщи и изведнъж да се озовеш в парка.
Сестра ми Flame тя пък да не види нещо. Както започнах да си копая аз дупки, и хайде и тя дойде и вместо да ми помогне да копаем заедно, тя ми открадна дупката. Егасиииииииииии.
Flame-ице такава. А сега обадената. Ще те изклюкара на мама. Мамо, а пък Flame ми открадна дупката. Мама каза, да не я занимавам с глупости, а сами да се разберем, е как да се разбера с нея, тя вече си я и пази. Аз нали съм кавалер и знам, че момиче не се удря, хайде Flame, копай си нали си ми сестричка, аз ще тичам около тебе да те разсейвам и да ти се завърти свят докато ме следиш къде съм. Сега ще видиш ти.
Тичах, тичах, изморих се, тая Flame-ица още е в дупката. Е Flame извинявай, че ще ти го каза, ама си много нахална. Пък и какво ми ръмжиш и ме нападаш? Алоо—ооо. Това си е моята дупка.Е добре де, беше моя преди да ми я отраднеш и все пак си е моята дупка. Нищо, копай, копай, сега ще ти се счупи някой маникюр. Ти си малка още, не носиш маникюри. Нищо тогава ще кихаш. Ето виждаш ли. Казах ти!Я сивиж носа.
След изморителната игра, тръгнахме към уроците по плуване. Беше слънчево и мама беше решила днес да ни учи на брус и бътърфлай. Тя мама е голяма плувечка. Flame много ми се смя. Каза ми, че се казвало плувкиня. Е добре де, плувкиня. Аз откъде да знам как се казва. Сега да те видим Flame.Да се хванем на бас, кой ще се изцапа повече. Залагам една кучешка бисквитка, че Биляна като ме види, ще получи сърдечрен удар, само й гледай физиономията, а за мама да не говорим. Аз ще се окалям докато не ме вижда, че после ще каже на тате вкъщи и ще ми сложат ембарго на плуването и мърлянето.
Да видим ти как ще се окаляш. Само внимавай Веси, да не ни обърка после и да ме вземе мене при мама Felicity.
-
mi6eto_i_ashley
- Потребител
- Мнения:824
- Регистриран:вт ное 22, 2005 10:52 am
- Местоположение:София- Суха Река
- Контакти:
За цвета се притесних, но то породата дърпа 
