Charm Step Silver Wish Tobias Finley

Споделете всичко за вашите любимци
Tobias_Finley
Потребител
Мнения:18
Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm
Charm Step Silver Wish Tobias Finley

Мнение от Tobias_Finley » съб мар 19, 2011 8:16 pm

Здравейте всички,

Дойде и наш ред да се представим на всички Вас. Това е Charm Step Silver Wish Tobias Finley.

Имаме много да Ви разкажем, като за начало ще започнем с това, че Веси през Декември върна усмивката в нашия дом доверявайки ни се за отглеждането на малкия разбойник.

Изображение

Изображение

Изображение



Нашата история започва малко по-отдавна или ако трябва да сме точни преди около шест години, когато в дома ни като малък пухен подарък за тате дойде нашето момче – малкото голдънче, което беше изминало изминало дългият път от Унгария до София съвсем само, за да ни донесе онази радост, която изпитва всяко едно сърце, когато намери най – верния си приятел. Дойде съвсем неочаквано, отчасти планирано от мама и беше подарък за тате, чиято реакция бе и доста спонтанна, но в последствие след като малкото мъниче приличаше на малка пухена топка той му даде и името Тоби.Малкият бързо стана талисмана на семейството и присъстваше навсякъде с нас. Успя да завладее сърцата на всички ни и заедно с нас преживяваше и радости и тревоги и промени и нови пътища , по които поемахме. Заедно с мен кандидатсва за УНСС, дори ми изтегли и темата за изпита, която изяде, заедно с нас посрещна и новия член на семейството ни, когато кака се омъжи, заедно с нас се превърна в момчето на мама и сладурчото на тате, който споделяше с него онази мъжка солидарност, която всеки мъж споделя с мъж, когато е заобиколен от женско царство – две момичета и една прекрасна съпруга. Тоби бързо си извоюва място в семейството и стана негов пълноправен член, от Тоби се превърна в Тобиасссссссс, когато пикаше на паркета в хола, но за нас той си беше просто нашето златно момче, което омайваше с хубостта си надлъж и нашир от София та чак до Приморско, където спечели и достойно титлата си на най – добрия плувец на Северния плаж, любимец на главната улица и златния чаровник от София, който всички познаваха и обичаха.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Златният красавец бързо бързо смени статута си от куче на дете, после на момчето на мама, на малкия глезанчо на на кака си Биба и кака си Деси, до сладурчото на стопанчето си, и отдавна бяхме забравили че отглеждаме куче в семейството, той просто си беше нашият Тоби, който с бадемовите си очички можеше да вземе всяка наша болка, да ни успокои да ни разсмее, преминавайки транзитно с някой чифт обувки в уста, да бъде нашия сладък Тобиасчу или Свинчо Минчо, господин Бобър след като изяде една маса вкъщи и всичко това да го превърне в най – доброто куче на света.
Живота с Тоби беше приказка, всеки миг ни носеше усмивка, всеки миг ни учеше на нещо ново. Научи ни на много важни неща, които ние хората понякога трудно забелязваме, показа ни че не е нужно да има някой човек до теб, с който може да поговориш и да ти отговори, нужно е да имаш верен приятел до себе си, а какъв по – верен приятел от най – добрия приятел на човека?
Той не може да ти отговори, но погледнеш ли му в очичките всички отговори сами идват, всеки проблем ствава наполовина, всяка болка също.
Нашето Тобе бързо печелеше симпатии, беше си куче с характер, знаеше как да си спечели винаги по – хубавата задна седалка в колата ( там където не грее слънце) и в случй, че се беше объркал за правилната седалка в началото, никой и нищо не можеше да му попречи да си смени седалката и да вземе моята например. Стана любимец на всички, ето защо и всички му носеха подаръци – от Ирландия, та чак до Германия.
От Ирландия- от неговата любима кака – Деси ( и моя кака и сестричка) и съпругът и Стефан, от Германия – от моя приятел, който дълго време го ухажваше с подаръци, за да станат и приятелите които бяха в последствие ( верни и бързи плувци състезатели в топлите летни дни на Приморско).

Изображение

Изображение

Когато всеки от нас пътуваше някъде независимо къде имаше ли куфар трябваше да има и подарък, и разбира се подарък винаги имаше :)
Той беше най – сладкото куче, което толкова искрено се радваше на всеки получен подарък. Който пътуваше в чужбина първо на него се купуваше подарък, защото Тоби никога не пропускаше да си го поиска :)
Така минаваха дните, от малко момче, стана тийнейджър, после мъж, времето си минаваше неусетно, и никой от нас не мислеше да онези дни, когато един ден Тоби няма да бъде до нас. Да човешкия живот е жестоко нещо и всеки от нас, когато си взима приятелче знае, че за жалост те нямат толкова дълъг живот като нашия. Всеки си казва няма да мисля за тогава. И когато моментът настъпи, но благодарение на времето и старостта, на годините, всеки от нас скърби, но някак си успява да спотаи на дълбоко болката и да си каже, това е живота.

По страшното обаче е , когато лоши и зли хора, решат, че могат да изземат позицията на времето, да отнемат живота на което и да е живо същество, защото не са изявили себе си достатъчно, или защото просто така искат, защото не са реализирали себе си, или просто защото все пак трябва да има и доказателство в този свят, че лошотията ходи по хората. Е за жалост такава съдба бе отредена и на нашето златно момче. Лоша ръка посегна на него и ни го отне безнаказано на 11.12.2010г. Тоби бе отровен.

Няма да разказвам каква бе болката ни и, че оттогава всички вкъщи живеем просто ей така, времето минава и минава и всеки брои месеците и дните, тайно си плаче, и разглежда снимки на златното ни момче.
След случилото се мъката бе огромна, сила не ни бе останала, надежда също, само сълзи, но в един момент и те свършиха, останахме просто едни сенки на предишното хубаво и шастливо време. Тук е мястото и да благодаря на моята най – любима сестричка и на нейния съпруг моя зет, които от хиляди километри в болката на всички ни събраха сили и тропнаха по масата: В тази къща, куче трява да има. То ще бъде нашето другарче, защото от 20 години ние не сме оставали без верен приятел вкъщи. Куче трябва да има, да пак ще бъде голдънче, но няма да бъде златно момче, за да може да бъде обиччано заради самото него си. То ще вземе своето място в сърцата ни, ще ни напомня на нашия Тоби, но няма да го замества. Тогава в онези най – тежки дни ден след загубата, кака случайно от хиляди километри започна и дългия път от който тръгва нашето ново приятелство с малия сребърен боец. Разбира се благодарение на чичко google успя да открие и вашия форум и о чудо. Имаше кучило малки бебета, имаше и момчета, но само двечки. Ние искахме момче. Без да ни пита, каза единствено на мен, се обади на Веси и успя да уговори и среща на следващия ден да отидем да видим малкото сладко бебе. Бе останало само едно, последно и единствено момченце, което сякаш нас чакаше. Тя сподели с мен, защото всички други вкъщи не бяха адекватни за отговор, за решения в момента, трябваше сега и в момента сестринската обич, която ни е научила на много да вземе решението. Да трудно е и, казваше кака, но трябва да го вземем. Чувах и сълзите й по телефона, но само пред нея може да си поплача, казха добре ще отидем да го видим малкия.

И ето ни на 12.12.2010г. Бе и първата ни среща с това малко сребърно бижу, което по тогавъшните хроники бе просто Mr. Green.

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Леко поизбърсали сълзите си, с нахлупени шапки ниско над тях, отидохме и при Веси. Тогава за нас тя бе единственото ни спасение. Лесно намерихме адреса, и след като видяхме усмихнатото и лъчезарно момиче, което ни посрещна бяхме сигурни че сме дошли на правилното място.
За първа среща с Фелисити и леля Джиндър за кратко успяхме да върнем на лицата си и вялите усмивки, защото в нас нещо сякаш се беше пречупило и си беше отишло заедно с нашето златно момче. Тайно гледахме лелята Джиндър тя толкова много ни приличаше на нашето златно момче. И тогава настъпи и момента на първата ни среща – там в кошарката, в съседната детска стая, където бебетата растяха, хубавееха и чакаха новите си собственици сред любов и безкрайна игра. Там беше и мистър Green, малък, пухен, леко начумерен, недовречив, но все пак с характер. Всички бяхме притихнали. Ето това бе и първата среща с новото бебе. Всеки го гушкаше съвсем внимателно, а мама Фелисити пазеше бебетата, като очите си. Те не знаеха какво ги чака и какъв дълъг път има пред тях, а и ние не знаехме с колко много обич е способно да ни дари едно малко такова пухено чарочно краченце и сребърна стъпчица :)
Тайно се насълзяваха очите ни, докато в мислите ни всичко бясно препускаше, мисли всякакви, спомени и снимки и едни тайни думи на благодарност към Предишното ни Тоби златното ни момче. Всеки от нас предварително си бе поговорил с него, защото той сякаш бе до нас, преди срещата с бебето, всеки от нас си бе поговорил с него и му бяхме обяснили, че ще си вземем ново кученце, за да можем да продължим напред. Там в онзи момент, между сълзи, дълбоки въздишки и разговори с него, ние сякаш получихме и благословията му. Той ни обичаше прекалено много, и ние знаехме, че единственото което ще поиска е само да сме щастливи и да обичаме. Решението бе и най – правилното, което можехме да вземем.
Почивай в мир малко златно момче.

Срещата с малкия сребърен пухчо, там в онзи зимен ден, само няколко дни преди Коледа бе една малка светлинка в тунела, в който бяхме попаднали и сякаш нямаше изход напред.



Изображение


Изображение

Запознахме се с него, а той показа и приятелското си настроение към нас, като първи признак близна тате по лицето, и ето започна да се формира едно крехко, ново, изпълнено с неизветсност, големи очаквания и много търпение и любов приятелство.
Срещата бе вълнуваща за всички, малкия сладък бебчо още преди да се е срещнал с кака си в Ирландия, я бе спечелил. Докато бяхме при бебета телефона ми звънеше на няколко пъти и чувах само гласа на кака отсреща : Бибе, как сте? Не плачете, ще се справим. Как са майка и татко? И само един въпрос я вълнуваше много, попита ме Бибе кое е свободно :) Казах й, ами тук има един малчо Mr. Green се казва, а тя каза о супер, това е кученцето с най – много характер в кучилото.

Взимайте го Бибе, моля ти се.

Срещата с малкото бебе бе и единствената радост в онези дни. Всеки сам се криеше в болката си, всеки пазеше другите и всички знаехме какво е в сърцата ни. Не говорехме много, но и с мълчание се разбирахме. Мълчание и тишина, които бяха прекалено дълги. Седмицата от 12.12.2010г. до 19.12.2010г. За нас бе по – дълга и от година. Това бе най – дългата седмица в живота ни, седмица в която всеки се обръщаше да види кой ли сладур сега е зад него, чакахме го в сънищата си и тайно се надявахме че ще видим някъде златното ни момче. Просто да ни покаже че е добре и е на по – хубаво място. Това бе и най – кошмарната седмица в живота ни. Къщата не бе оставала без куче в последните 20 години. Тишината бе ужасяваща.
Често се молех на мама, мамо звънни на Веси да я питаш как са бебетата. И дали случайно няма да реши да ни го даде по – рано.
Тази седмица телефона на Веси звънна сигурно над 20 пъти все с един и същ въпрос: Как са малките? Слушат ли и дали случайно няма да си дойдат вкъщи по – скоро?“
Коледа наближаваше, навсякъде имаше светлини, но не беше коледно в сърцата ни.
Но нали все пак е Коледа, и навсякъде по света се правят подаръци кака и Стефан казаха: Малкото момче, ще бъде нашият коледен подарък. То ще ни донесе късмет през новата година, много надежда и усмивки.

И Веси каза има вероятност да ви дам малкия и в петък, е петък петък, но този петък много далечен се оказа за нас.
Чакане и само чакане. Малкия растеше и докато ние чакахме новата надежда в нашия дом, да я дарим с много любов, да и дарим себе си, малкото бебе пък прекарваше последните дни с мама. Странно нещо е живота.
И ето, че дойде и този миг, когато телефона ни звънна и Веси каза можете да дойдете да си вземете бебето.

Приготовленията започнаха, вълнения много, ами сега бебе?! След толкова време...Момент какво му трябва?
Да му купим от всичко. И нова каишка и легълце, лампичка за светене в тъмното дали ще му трябва?
Няма да му трябва каза тате, той нали е нашето сребро.Ще свети отдалече.

Тръгнахме към новия член на семейството. Вече имахме и име за малкия. Тате каза нека се казва Тоби.Тоби Втори.Но тъй като малкия идваше с едно две три имена и все хубави и ние трябваше да изберем още едно име за малкото бижу.

След дълго обсъждане се спряхме на Charm Step Silver Wish Tobias Finley.

Charm Step, защото е чаровен и защото така идваше със своите корени и родословие, Wish, защото той щеше да бъде нашето желание.Желание да продължим напред, желание да живеем, да се усмихваме отново, желание да открием отново радостта от живота, желание, защото е толкова чакан и желан, желанието, което да ни избави от болката. А Finley, кака каза, той е сребърен, той е толкова чакан и желан, той ще е боец. Произхода на името е с ирландски корен и Finley означава Светлокос боец.
Ето така Mr Green се преобрази в нашия светлокос сребърен боец.
Боец за надеждата, боец за доброто, боец за сраведливостта.
Боец на новото начало, колкото и трудно да е то, защото както се разказва в едно стихче, надеждата и борбата за нея е това, което ни прави живи и истински. Само така живеем, а не съществуваме.
Надежда
Ако можех да имам едно 
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз , 
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Повторната среща с малкия отново извика усмивките на лицата ни.
Вече играеше, тичаше на воля и този път обаче сълзи имаше и в очите на Веси.
Казах си Веси не съм за снимка, плакала съм последната седмица непрестанно, но ето че все пак се решихме да се снимаме и тя от солидарност и много обич към малкото пашкулче вече и в нейните очи блещукаха сълзи.
Родословие, разговори, игра с мама и леля и дълги прегръдки от Веси, от мен, от мама, от тате, от майката на Веси, от Фелисити, от Джиндър.
Малкия се чудеше, чудеше и от чудене се изпишка на килима да затвърди, че той все пак е бебе. И ако някой трябва да плаче е той, а не вие ревлъовци такива.
Последна промяна от Tobias_Finley на нед мар 20, 2011 9:22 pm, променено общо 11 пъти.

Потребителски аватар
marina kojuharova
Потребител
Мнения:1592
Регистриран:вт яну 20, 2009 3:39 pm
Местоположение:София-Ситняково

Мнение от marina kojuharova » съб мар 19, 2011 8:57 pm

Прекрасен е!Чакаме още снимки на сладура!Тоби ще се казва,или? :) :) След като допълнихте вашата история,виждам,че май ще е Тоби. :)
Предишното ви момче е било наистина прекрасно!А малкият пух сигурно ви носи много радост и утеха.

Потребителски аватар
Megita2
Потребител
Мнения:23
Регистриран:нед дек 19, 2010 12:16 pm
Местоположение:ВАРНА

Мнение от Megita2 » съб мар 19, 2011 11:16 pm

Добре дошли!Искренно ви желаем много усмивки,радост и още повече незабравими мигове!

Потребителски аватар
Чарли
Потребител
Мнения:1534
Регистриран:съб яну 28, 2006 8:14 pm
Местоположение:Plovdiv
Контакти:

Мнение от Чарли » съб мар 19, 2011 11:22 pm

Добре дошли в семейството :)
Малкият е прекрасен и сигурна съм ще бъдете дълго време щастливи заедно. Очакваме разказите за Тоби с нетърпение, както и снимки.
Браво за решението да не оставате без куче в дома си, въпреки болката, която преживявате за Златния Тоби.
Ето една статия с 12-те молби на едно куче.


Aко кучетата можеха да говоря на нашия език, може би биха казали точно това. Нека ги послушаме:

1. Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.


5. Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.

6. Приказвай ми! Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.

7. Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.

8. Помисли си преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя, но това аз няма да направя.

9. Не ме взимай като играчка докато съм малък и сладък, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб е вечна.

10. Грижи се за мен, когато остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея или престана да ходя. И за теб някой ще се грижи - старостта е еднаква за всички.

11. Изпрати ме в моя последен път. Недей да казваш: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде отплатата за моята вярност и нашата красива младост.

12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.

П.П. От тук : http://www.lubimci.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B ... 1%87%D0%B5

Потребителски аватар
Lenard
Потребител
Мнения:586
Регистриран:нед май 23, 2010 7:57 pm
Местоположение:Варна

Мнение от Lenard » съб мар 19, 2011 11:34 pm

Много тъжна история нямам думи.... :cry: :cry: :cry:
Радвам се, че краят е щастлив и сте се сдобили с това прекрасно същество,
пожелавам ви да запълни болката, която е оставил някой нечовешки изрод с щастливи мигове и радост. Сигурна съм, че вече е така - златните душички имат тази функция да лекуват всякакви душевни рани, карайки ни да забравим за всичко лошо. А Тоби Младши е толкова прекрасен... направо няма смисъл от коментар, на мен това ми е любимото кучило до сега! Радвам се че все пак сте имали късмет в нещастието си и сте попаднали точно на това кученце. Вярвам че то е за вас!

Tobias_Finley
Потребител
Мнения:18
Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm

Мнение от Tobias_Finley » съб мар 19, 2011 11:36 pm

Ето ни и вече на път за вкъщи. Малкия поплака малко и после от вълнение заспа. Белите му изящни мигли съвсем оформяха чара на това малко пашкулче, което ни спечели още в първия миг.

Изображение

Изображение

В новия му дом, обаче си е страшно. Да вървиш по паркет вместо по килим, както досега си е една съвсем основателна причина да си поплачеш на воля. Първите дни малкия си беше харесал хола за неговото си леговище, а апартамента беше една необятна и непозната земя. Беше си страшно да се излиза от хола, и през главата на малкото бебе минаваха какви ли не мисли.Дали пък вместо Tobias Finley не съм Гъливър и не съм попаднал в страната на Великаните?
Само стъпки виждам и съм толкова мъничкък, че когато ме повикаш идвам само ако клекнеш на земята на моето ниво, за да се уверя че не ме вика някой непознат великан или страховито чудовище от сънищата.
Ето така в нови запознанства и опознаване на света около него измихаха и първите дни на малкия в нашия дом.
Първите играчки, игри, остри нокти и зъбки, и о чудо успяхме да го накараме и да излае. Аз се бях заела с туристическата обиколка на къщата за малкия, бях като гид, който обясняваше: А това е банята малчо.Запознайте се Малчо – Баня. Баня - Малчо. Но ти още си малък и не можеш да се изкатериш то тази висока планина, каквато се явяваше прага на вратата.


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Спалнята също ни беше чужда, но след като разбрахме какъв кеф е да се качиш на леглото с малко помощ с повдигане на дупето от кака ти, направо ни стана любимо място. Тук има толкова много играчки, които сте забравили да ми подарите!
Хубаво е да си откраднеш зайче, мече по – голямо от теб, зелена жаба и да си ги бележиш, че вече са твои. Направо си си като един малък Алис в страната на чудесата.

Изображение

Нашия малък Руди, все още опознаваше всичко ново.За него света досега си беше само в няколко стаи, коио вече обикаляше с интерес. А най – интересното и по – интересно от всяка играчка де да хапеш кака си на воля. На воля, докато не започнат да я питат по улиците : Извинявайте да не са ви забравили в клетката на лъва или пък при крокодила?
Да не би да подпомагате зоогическата градина в свободното си време?

Времето минаваше и ето че нашето малче растеше ли растеше.
Дойде и Нова Година, и малчо стоически изчака да удари 12 - тия час. Но нещо тази Нова Година се превърна в най – страшното ни преживяване в последните няколко месеца. Такива гърмежи, такава олелия, че ако не е мама да те гушне просто не знам какво ще направиш. Иначе съм си куче с характер, но когато мама ме гушне заспивам на минутата.
А след дългите гърмежи, какво по – хубаво от това тате да те цунка, докато Биляна върви нагоре надолу с апарата и досадно щрака, както винаги. Да ви кажа приятели, Биляна може да бъде и много досадна с този апарат. Дори като спиш те снима, като пикаш като момиче те снима ( за историята и за да има компромати срещу мен), като гризеш стола те снима ( за да покаже на татко ми и да ми се кара), като ядеш те снима, а извинявайте аз да не попаднах в Холивуд случайно?



Изображение

Изображение

Изображение


Изображение

Tobias_Finley
Потребител
Мнения:18
Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm

Мнение от Tobias_Finley » нед мар 20, 2011 12:13 am

Мина и тази Нова Година, докато един ден не позвъня телефона и кой ли беше ами кой мислите вие?
Ами как кой?Мене кой ме търси от чужбина.Обадиха ми се и казват, моля Тоби на телефона. Ало Тоби, здрасти, обаждаме се да ти кажем, че си имаш братовчед. Малко е златен, много е сладък, и се казва Алф.
Запознайте се с The Cross Delight Alf Carlin . или накратко Алф от Мелмак с местожителство Дъблин, Ирландия.

Изображение

Изображение



Изображение

Той още е мъничкък, но всъщност ти е батко, с един месец, нищо че е такъв строен миньон.
Ето още едно доказателство, че най – верния приятел, продължава да ти е приятел завинаги, където и да е. Златното ни момче Тоби Първи, ни научи на толкова много неща. Той беше и причината за толкова много неща в живота ни. Той е една от първопричините и за Tobias Finley и за появата на Алфи, и за връщането на усмивките отново в живота ни.
Е Алфи е златист и сладък, малък Тоби, все още не е започнал да яде котки, но го очакваме в скоро време, каза кака.
Затова и в съседската къща има две котки, само чакаме съседката да алармира, ако Алфи прояви интерес за някой от 9 – те си стомаха, и знаеш ли Тоби каза кака, Алфи обеща да ни заведе някой ден до Мелмак.Каза, че ако слушаш ще те води и тебе. Е вие още не се познавате, но я в Дъблин, я на Приморско все ще се запознаете .

Изображение

След като получих това вълнуващо обаждане, нямах търпение да се запозная с Алф.
Кака каза, че бил като плюшена играчка пухкав. Биба ми го показа на снимка, да ви кажа приятели, доста ми е симпатичен новия приятел. Поговорихме питах до дали има skype или facebook, каза че има само skype, но чака в скоро време кака да му направи и facebook. Каза, че можело така да си намериме гадженца като ни удари пубертета :D
Е да ви кажа, кака ми Деси каза, че може много много да не си приличаме, но май по белите си приличаме.

След като Алфи изяде една лейка, една две чехли, няколко плюшени играчки, аз направо ще си излезна задръстен с моя само един и единствен чифт чехли.

Изображение

А онзи ден кака се обади и каза, Тобиас стягай се Алф те води с един кожен стол. :) Егасиииии-и – и -и. Да помисля, да помисля у нас кожена е гарнитурата. Алф, бил съм те тука са диван и два фотьоила. Само да ги почна и ще ми дишаш прахта.

Иначе Алфи, кака каза бил голям домакин вкъщи. Известявал като свърши миялната машина, е аз не лая по миялната машина, но пък гледам телевизия. А сега да те видим Алфи.Гледам вечерното кучешко шоу и онзи ден точно обясняваха : Как да си намерим гадже сред тийнейджърките?Кое ги впечатлява и ядосва?Как да се справим с акнето през пубертета?
Е Алфи не бил гледал шоуто и изял лейката от нерви. Е Алфи, щом не гледаш телевизия, поне влез на skype да си полаеме, аз ще ти разкажа. Нали си брадчед я!Няма да си ходиш пъпчив и без гадже.

Изображение

Изображение


Като за начало Алфи да ти кажа, намери си някой да си тренираш. Аз като за начало мога да ти кажа, пробвай с крачолите на някой панталон. Ето например кака ми Биба и скъсах вече два панталона. Е тя се дърпа и ми вика, че съм пубертет и знаеш ли какво Алфи, вика че ми била малка пишонката. Само да ти кажа, в случай, че на кака ти Деси някои хубави чехли или нови обувки са ти наблизо, онзи ден ги чух двете по skype да ни обсъждат, че и на теб ти била малка пишонката, или за кратко казаха като копче. И това ни били каки, дето ще ни представят в обществото.Егассссии – и---и --- иии Алф.Дай да работим по въпроса, обмислям как да превзема компютъра и ще започна със създването на нашите facebook профили. Д ти кажа Алфи превземането върви успешно засега. Ти докладвай как е. Първия компютърен стол падна в плен.

Изображение

Изображение


Така си минаваше времето в нашия дом, малко по-малко започнах да виждам мама и тате да се усмихват, докато един ден не ми казаха, че щели да ме водят на едно специално място при един чичко. Май казаха, че се казвал Доктор.
Да ви кажа запознах се с Доктор.Хич не ми хареса. Тоя доктор, аз му подавам лапа да се здрависаме, той ми подава една инжекция и ми вика ууу красавец. Е красавец креасавец, но какво е това оръжие дето използваш. И какво е това смешно име Доктор?
Да беше Тоби, Алфи, Бъди, Тино, Понго, Чара,Споти, Ринго, Рой, ама Доктор?
Егасиии смеха. Като кажа на алф, ще си умре да се смее.
Е след като се запознахме с Доктор да ви кажа приятели, нямам желание отново да се срещаме. Каза, ще ме ваксинирал. Е за какво?Аз и така си бях хубав.
Добре, че е тате да ме поноси, че си беше доста страшно в тази кола.

Изображение


Така, ваксинираха ме, както се казва бях на спа процедура, и един ден Биба дойде с едно интересно въженце, хубаво е за игра, прилича доста на синьото ми въже, но е по – голямо и дълго. Пак си мисля, еййй тази Биляница, пак има по – хубави играчки от мен. А тя ме въоръжи, обезопаси с нещо през гърдите и хайде на врата ме върза с въженцето и тръгвай. Е къде?
Аз и тук съм си добре.
Такаа... да видим какво има и зад тази врата?
Има едни много безкрайни и дъгли и високи стъпала, като това в банята и Биляна ще я призная за най – голямата шегаджийка,ако си мисли, че аз мога да слезна по тях. Шегаджийка ли е, оптимистка ли е? Не я знам каква е, знам че е доста упорита, да не кажа нахална, но се прави на маймуна срещу мен, само и само да тръгна.Биляна извинявай, ама какво ти има?Да не си яла нещо развалено?
Какви са тези физиономийки и мили думички, с които ме подканяш. Няма пък Биляна. Нали си ми личната асистентка. А аз съм много важен и с родословие. Така, че Биляна заповядвам ти да ме носиш. Ако не ей тук ще си седя и няма да мръдна.

Изображение

Изображение

Поседяхме, поседяхме на стълбите. И така 10 минути, аз си седя Биляна си седи, седиме си. Още 10 минути и Биляна вика слушай какво ТобиясЕ тръгвай няма да те нося, 100 кила си станал.
Защо ли така се ядосва тази Биляна и ми натъртва точно пък на ТобиясЕ, да не иска да го римува с прасЕ?
Е ядосвай си се Биляно, ама пак ме свали по сълбите нали. Я ето го тате.Абе казвам ви аз, че съм знатна особа.Ето и вратата ми държат. Тате, а червения килим къде е?Сигурно мама го е дала на химическо чистене. Но нищо стига ми и държането на вратата за начало, но да свиквате тате, аз съм едно малко фръцле.

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение


Изображение


Да ви кажа приятели, навън си е доста страшно, тате ме придружава, мама ме чака, всички се радват, а аз не мога да разбера, кое му е радостното тук толкова много непознати неща има.Знаех си, че трябва да ме кръстят Алис в страната на чудесата.Е горе в хола съм отворко, тук не се отделям от крака на мама, на тате или на Биляна. Ама и аз какво толкова съм се притеснил, бре. Да ви пикам на номерата да ви пикам.
Е след като видях, че не е чак толкова страшно навънка, започнах малко да се разчупвам, както се казва по тийнейджърски. Е приятели така сме ние тийнейджърите, разджънгваме, разцъкваме, разчупваме, все разни раз – работи, които вие по – големите не ги разбирате. Днес си разцъках с Алф по skype, каза че и той се е поразчупил малко по главната. Не било страшно.


Така си минаваха нашите дни в игри и безгрижие. Ето, че дойде Денят на влюбените и питах Алфи дали пък няма да е добре да подариме по едно цвете на някоя млада дама?
Алфи каза, Сори Тобиясчу, ама да се беше сетил по – рано. Аз лалетата и нарцисите, едва сега ги засадих. Хайде ще отложим за 8 март, пък ако дотогава не поникнат, ще оставим за догодина. То пък за какво са ти женки бре Тоби. Я как хубаво си играеме ти с пръчка, аз с топка в парка. Женките само усложняват нещата. Но Тоби дай да се разбереме от сега. Брадчеди сме. За момичета няма да се караме.

Изображение

Изображение

Изображение

Tobias_Finley
Потребител
Мнения:18
Регистриран:вт яну 11, 2011 8:43 pm

Мнение от Tobias_Finley » нед мар 20, 2011 1:31 am

Да ви кажа приятели, аз не съм много суетен, само малко, но попаднах на много суетни стопани. Само ме мерят и премерват, изследват ми козината, дали съм бил къдравелко, дали имам заврънтулка на опашката, какви ми били гърдите, добре били, хайде отесня ми детската каишка, и да ви кажа тази Биляна нещо е манячка на тема килограми. Има няма една седмица и само ме качва на кантара. Да ви кажа приятели доста е стресиращо, когато за седмица наддадеш килограм, за 2 седмици два килограма и да не изпадам в подробности, но както си бях 6,600 кг изведнъж станах 13 кг, после 15, после 17,500, 20, и оттам им загубих края :) Или както се казва лятото е толкова близо, ще ме хване някоя депресия, аз не спирам да дебелея. Всеки път като съм наддал вкъщи настава луда радост, тези хора не знам какво съм им направил, ама защо се радват като дебелея?
Мама казва, че не съм дебелеел, растял съм и съм ставал едно много хубаво момче. Тате пък каза, че съм бил голям сладурчо, а Биляна не може да приеме че пораствам и още ме нарича малчо. Е само за статистиката вече съм на 5 месеца и тежа цели 26,000 килограма. Да са ми честити.Егасиии и подаръка баш на рождения ти ден.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Потребителски аватар
Чарли
Потребител
Мнения:1534
Регистриран:съб яну 28, 2006 8:14 pm
Местоположение:Plovdiv
Контакти:

Мнение от Чарли » нед мар 20, 2011 2:19 am

Еххх, този Тоби Младши живот си живее, да му завиди направо човек :) Благородно, де ... да не си помислите нещо :) И какъв разказвач е само :)

Потребителски аватар
Красен
Председател на БГРК
Мнения:3198
Регистриран:ср ное 09, 2005 4:38 am
Местоположение:Бургас/София

Мнение от Красен » нед мар 20, 2011 5:31 am

Добре дошли!

Потребителски аватар
Mitakkinen
Потребител
Мнения:43
Регистриран:чет дек 09, 2010 11:30 am
Местоположение:Варна

Мнение от Mitakkinen » нед мар 20, 2011 8:47 am

Добре дошли и поздрави от сестричката на Тоби - Миа де Варна! :D
Вече сме едно ядене на пясък напред! 8)

marin4eto_50
Потребител
Мнения:514
Регистриран:нед апр 25, 2010 11:29 am

Мнение от marin4eto_50 » нед мар 20, 2011 10:17 am

Добре дошли!

Много трогателна история.Не мога да си представя как сте изживели и продължавате да изживявате загубата на Тоби :cry: Сигурна съм обаче, че благодарение на прекрасното ново попълнение в семейството ви, това ще е едно ново начало за вас, изпълнено с много радост и взаимна любов :)

Потребителски аватар
ana_crime
Потребител
Мнения:851
Регистриран:нед яну 25, 2009 10:31 am
Местоположение:София

Мнение от ana_crime » нед мар 20, 2011 5:17 pm

Добре дошли! Много се радван, че още едно Charm Step-че се появи тук, ще се радвам да ви срещнем и на някоя полянка :)

Потребителски аватар
pekovi
Потребител
Мнения:327
Регистриран:пон авг 17, 2009 10:32 pm

Мнение от pekovi » нед мар 20, 2011 8:12 pm

Здравейте. Разплаках се заради първият Тоби и искрено се зарадвах за вторият.Той най-много ми хареса още първият път, когато го видях със зелената панделка :D :D Бъдете много щастливи заедно :D :D

Потребителски аватар
DogPerson
Потребител
Мнения:657
Регистриран:вт фев 03, 2009 4:16 pm
Местоположение:Sofia

Re: Charm Step Silver Wish Tobias Finley

Мнение от DogPerson » нед мар 20, 2011 8:27 pm

Tobias_Finley написа:Имаме много да Ви разкажем, като за начало ще започнем с това, че Веси през Декември върна усмивката в нашия дом доверявайки ни се за отглеждането на малкия разбойник.
Добре дошли на Тоби и на неговото мило и задружно семейство. От все сърце желая Светлокосия боец да е до вас през дълги и щастливи години. Не би могло да има по-точно име за първородното бебе на моята Фелисити. Надявам се скоро да видя доскорошното топчесто бебе, превръщащо се в чаровен младеж :).
Биби, искам да ти благодаря за чудесните снимки, които правиш на Тоби, те са много ценни за мен, защото ме връщат към времето, прекарано в грижи за това кучило, когато не усещах умората или безсънието, а само радост от растящите същества в стаята, до леглото ми. Добре дошли :)

Заключена