Помогнете моля ви!
Ако родителите ти не искат, няма как да ги убедиш. Всички сме били малки и сме прилагали десетки доводи в полза на нещо, което мнооого желаем. Първото куче в семейството ми взехме, когато бях на 6 години, второто (негов син) - когато станах на 14. За тях въпреки обещанията ми не бих казала, че се грижех, малкият дори живя година и нещо само с мен и ми беше голяма мъка. Сега е щастлив с мама и тати. В момента съм на 25 и живея с 4 месечна прекрасна голдънка, за която се грижа сама. Чакам за нея от 4-5 години като бях решила, че преди да си взема куче трябва да имам а) инженерна диплома и б) шофьорска книжка + собствен автомобил. И вярвай ми няма по-голямо щастие и по-голяма отговорност от това да се имаме с моята Рая.
Замисли се дали това импулсивно желание ще е с теб през следващите няколко години, които поне при мен бяха доста буйни.
Не ни се сърди, но и не очаквай подкрепа от хора, които добре осъзнават какво значи да имаш голдън ретривър.
Замисли се дали това импулсивно желание ще е с теб през следващите няколко години, които поне при мен бяха доста буйни.
Не ни се сърди, но и не очаквай подкрепа от хора, които добре осъзнават какво значи да имаш голдън ретривър.
защо не изчакаш да станеш на 14, когато можеш да вършиш и някаква работа и да си изкарваш собствени пари сам? Мисля, че хем ще имаш време дотогава, за да разбереш малко повече за взаиомоотношенията на човека с кучето, хем и ще си се научил на повече отговорност и ще взимаш малко по зрели решения тогава. А тъй като 3 години наистина са много, за да чакаш за нещо което силно желаеш, то си задоволи временно желанието с друго животинче, по-малко и следователно по-лесно за отглеждане от един 11 годишен мъж
Коте, морско свинче, зайче... има избор 


Парите не са проблем.За отговорноста си прав и мисля да те послушам.А те и друго животно не искат само риби дават и аз имам де. Ама щом не е голдън друго няма да еborisg написа:защо не изчакаш да станеш на 14, когато можеш да вършиш и някаква работа и да си изкарваш собствени пари сам? Мисля, че хем ще имаш време дотогава, за да разбереш малко повече за взаиомоотношенията на човека с кучето, хем и ще си се научил на повече отговорност и ще взимаш малко по зрели решения тогава. А тъй като 3 години наистина са много, за да чакаш за нещо което силно желаеш, то си задоволи временно желанието с друго животинче, по-малко и следователно по-лесно за отглеждане от един 11 годишен мъжКоте, морско свинче, зайче... има избор
виж, аз мисля, че за някакъв дребосък като коте, зайче или морско свинче, няма да ти направят проблем. Въпрос на упоритостIcOoO написа:Парите не са проблем.За отговорноста си прав и мисля да те послушам.А те и друго животно не искат само риби дават и аз имам де. Ама щом не е голдън друго няма да е

А за рибите имам много лошо мнение. За мен това са животни, които могат да служат само на хора, изпаднали в дълбока депресия. Ужасно е да не можеш да си играеш с животинче, когато ти се прииска. За това и не обичам риби и папагали.

И аз така ам те са ми отдавна и сърце не ми дава да ги изхвърля.borisg написа:виж, аз мисля, че за някакъв дребосък като коте, зайче или морско свинче, няма да ти направят проблем. Въпрос на упоритостIcOoO написа:Парите не са проблем.За отговорноста си прав и мисля да те послушам.А те и друго животно не искат само риби дават и аз имам де. Ама щом не е голдън друго няма да е![]()
А за рибите имам много лошо мнение. За мен това са животни, които могат да служат само на хора, изпаднали в дълбока депресия. Ужасно е да не можеш да си играеш с животинче, когато ти се прииска. За това и не обичам риби и папагали.
Значи сме на едно мнениеkari2009 написа:Кой ти е казал да ги изхвърляш? И щом мислиш тях да изхвърлиш сега,каква е гаранцията ,че няма да постъпиш така и с кученцето ако след това решиш,че искаш друго животинче.Моето мнение е да си вземеш кученце след някоя и друга година като порастнеш малко

- hrissito&buddy
- Потребител
- Мнения:677
- Регистриран:пон сеп 03, 2007 7:56 pm
- Местоположение:София
- Контакти:
icoo,
Не мога да ти дам съвет как точно ще се развият нещата. Пожелавам ти в най-скоро време да сбъднеш мечтата си. Но имай търпение, не става бързо!
Не може да вземеш куче без съгласието на родителите ти. Да речем, че ще го храниш и разхождаш. Но то има нужда да се заведе и на ветеринар, да се ваксинира, не дай боже се разболява. Това е свързано с разходи, с возене с кола и т.н.
При нас нещата стояха по същия начин - дъщеря ми, която тогава беше на 11, искаше куче. И ние, родителите, казахме точно като твоите - "Обичаме кучетата, искаме да имаме, но не и докато сме в апартамент. Нямаме условия. Купи си хамстер."
След няколко дни тя се появи с няколко обяви за продажба на къщи в района, в който живеехме. Отне ни малко време да приемем идеята. И така, лека-полека се случиха нещата - продадохме апартамента, купихме къща, ремонтирахме я, и след 2 години вече имахме и куче.
Успех с убеждаването на родителите! Много хора гледат кучета в апартаменти, но това си е сериозен ангажимент, така че не се сърди на вашите, ако не са готови да се нагърбят с това.
Не мога да ти дам съвет как точно ще се развият нещата. Пожелавам ти в най-скоро време да сбъднеш мечтата си. Но имай търпение, не става бързо!
Не може да вземеш куче без съгласието на родителите ти. Да речем, че ще го храниш и разхождаш. Но то има нужда да се заведе и на ветеринар, да се ваксинира, не дай боже се разболява. Това е свързано с разходи, с возене с кола и т.н.
При нас нещата стояха по същия начин - дъщеря ми, която тогава беше на 11, искаше куче. И ние, родителите, казахме точно като твоите - "Обичаме кучетата, искаме да имаме, но не и докато сме в апартамент. Нямаме условия. Купи си хамстер."
След няколко дни тя се появи с няколко обяви за продажба на къщи в района, в който живеехме. Отне ни малко време да приемем идеята. И така, лека-полека се случиха нещата - продадохме апартамента, купихме къща, ремонтирахме я, и след 2 години вече имахме и куче.
Успех с убеждаването на родителите! Много хора гледат кучета в апартаменти, но това си е сериозен ангажимент, така че не се сърди на вашите, ако не са готови да се нагърбят с това.
При нас няма място за къщи аз съм в Ж.К и няма място разбираш нали?Ама ще чакам и ще се надявам.hrissito&buddy написа:icoo,
Не мога да ти дам съвет как точно ще се развият нещата. Пожелавам ти в най-скоро време да сбъднеш мечтата си. Но имай търпение, не става бързо!
Не може да вземеш куче без съгласието на родителите ти. Да речем, че ще го храниш и разхождаш. Но то има нужда да се заведе и на ветеринар, да се ваксинира, не дай боже се разболява. Това е свързано с разходи, с возене с кола и т.н.
При нас нещата стояха по същия начин - дъщеря ми, която тогава беше на 11, искаше куче. И ние, родителите, казахме точно като твоите - "Обичаме кучетата, искаме да имаме, но не и докато сме в апартамент. Нямаме условия. Купи си хамстер."
След няколко дни тя се появи с няколко обяви за продажба на къщи в района, в който живеехме. Отне ни малко време да приемем идеята. И така, лека-полека се случиха нещата - продадохме апартамента, купихме къща, ремонтирахме я, и след 2 години вече имахме и куче.
Успех с убеждаването на родителите! Много хора гледат кучета в апартаменти, но това си е сериозен ангажимент, така че не се сърди на вашите, ако не са готови да се нагърбят с това.
И на мен мама не ми даваше. Успях да я навия да ми вземе кученце след като завърша 7 клас , тоест като ми свършат изпитите.Покажи и , че можеш да поемеш отговорност.Примерно мин.год мама не искаше и да чуе за куче , но като доста време не споменявах за куче , а след това я попитах тя ми каза че ще помисли и хоп нави се. Пробваи
От мен един съвет по добре го вземи кат станеш малко по-голяма.Майка ти ще ти има повече доверие.

От мен един съвет по добре го вземи кат станеш малко по-голяма.Майка ти ще ти има повече доверие.
Мерси ще пробвам.mia_181 написа:И на мен мама не ми даваше. Успях да я навия да ми вземе кученце след като завърша 7 клас , тоест като ми свършат изпитите.Покажи и , че можеш да поемеш отговорност.Примерно мин.год мама не искаше и да чуе за куче , но като доста време не споменявах за куче , а след това я попитах тя ми каза че ще помисли и хоп нави се. Пробваи![]()
От мен един съвет по добре го вземи кат станеш малко по-голяма.Майка ти ще ти има повече доверие.
Аз бях същата
Успях с много постоянство.
Обаче се откажи от уговорката, че напълно сам ще си гледаш кучето и т.н. Освен средствата които изисква, също и разходките... всеки ден! Сутрин, вечер... Честно ти казвам, ако не е майка ми да ми помага с разходките не знам какво ще правя. То се свиква предполагам, но когато се е налагало за известно време само аз да я извеждам, храня и т.н. направо ти писва. Поне двама трябва да сте
А според мен по-големият проблем за стоенето на село е грижите които ще полагат баба ти и дядо ти за кучето, защото често имат съвсем друга представа за домашно куче, която включва верига, хляб и кокали. Но ако са съгласни да гледат животинката по "вашите" правила то кучето ще бъде много щастливо на село.

Успях с много постоянство.
Обаче се откажи от уговорката, че напълно сам ще си гледаш кучето и т.н. Освен средствата които изисква, също и разходките... всеки ден! Сутрин, вечер... Честно ти казвам, ако не е майка ми да ми помага с разходките не знам какво ще правя. То се свиква предполагам, но когато се е налагало за известно време само аз да я извеждам, храня и т.н. направо ти писва. Поне двама трябва да сте

А според мен по-големият проблем за стоенето на село е грижите които ще полагат баба ти и дядо ти за кучето, защото често имат съвсем друга представа за домашно куче, която включва верига, хляб и кокали. Но ако са съгласни да гледат животинката по "вашите" правила то кучето ще бъде много щастливо на село.