
защо се страхува толкова ?
защо се страхува толкова ?
имам женско голдънче на 6 месеца. Казва се Ронда. Тя е много мила и дорба,но се страхува много от кучета по-едри от нея, въпреки ,че от малка се среща с различни животни тя изпитва ужас когато я доближи куче, по-голямо от нея.Колко лошо е да се страхува така ? 

- mi6eto_i_ashley
- Потребител
- Мнения: 824
- Регистриран: вт ное 22, 2005 10:52 am
- Местоположение: София- Суха Река
- Контакти:
Наблегнете на социализацията на кучето. Хора, които знаят как се общува с куче могат да ви окажат съдействие. Мисля, че няколко ходения на училище и срещата й с тамощните стопани ще разчупят леда
Това препоръчвам и на всички стопани!!! Социализацията на кучетата е нещо много важно. Едно вече възпитано куче, може спокойно да се води на малко по-необичайни места (където може с куче разбира се). Непознатите шумове и правилна реакция от ваша страна, ще накара кучето да се чуства удобно и спокойно където и да се намира. Срещата с различни хора също учи кучето как да се държи. Запознанството не само с други кучета, но и с други видове животни също е много важна- запознанството с котки, зайци и каквото още се сетите. Много важно е да е правилно самото запознанство, за да не се стигне до страх или до прекалено силен интерес. Важно е кучето да е спокойно в присъствието на непознати хора, животни, шумове и гледки.

Това препоръчвам и на всички стопани!!! Социализацията на кучетата е нещо много важно. Едно вече възпитано куче, може спокойно да се води на малко по-необичайни места (където може с куче разбира се). Непознатите шумове и правилна реакция от ваша страна, ще накара кучето да се чуства удобно и спокойно където и да се намира. Срещата с различни хора също учи кучето как да се държи. Запознанството не само с други кучета, но и с други видове животни също е много важна- запознанството с котки, зайци и каквото още се сетите. Много важно е да е правилно самото запознанство, за да не се стигне до страх или до прекалено силен интерес. Важно е кучето да е спокойно в присъствието на непознати хора, животни, шумове и гледки.
GOLDEN RETRIEVER AGILITY TEAM
SKYPE: mi6eto_i_ashley

SKYPE: mi6eto_i_ashley
- Peter_Topsi
- Site Admin
- Мнения: 803
- Регистриран: ср ное 09, 2005 10:40 pm
- Местоположение: Sofia
Хора, помогнете тъй като това вече не се издръжа. Кучето стана на 9,5 месеца и няма оправия с тоя страх. Взехме я малко по-голяма отколкото трябваше и то от магазин и имам чувството, че е със сериозни психични отклонения това куче. За ходенето на повод го коригирахме и не се дърпа вече, другите неща също са горе-долу ок, но стане ли въпрос за страха й направо е трагедия. Страх я е от всеки изненадващ шум, от всяко дърво, стълб, пейка и т.н. Почва едно малоумно дърпане, което най-често е в посока към мен, аз почвам да се нервя, тя уплаши ли се веднъж докато се приберем не спира и положението не се търпи направо. Например днес вали доста сериозен дъжд и ни хвана докато бяхме на центъра. Дънките ми не приличат на нищо, тъй като дори само да види бордюр, дърво или стълб започва като малоумна да се блъска в мен. Но това настрана, ще ги изпера не е такъв проблем, но ме побърква самия факт, че кучето ми не спира да се плаши от всичко. Дори и от полиетиленово пликче е способна да започне да бяга като идиот само и само да се скрие. Направо съм в безизходица вече. МОЛЯ ВИ! дайте някакви съвети, тъй като ще се побъркам... Варианта за училище или дресьор отпада поне до лятото, тъй като в самия град не се предлага.
П.П - предположения защо тотално игнорира храната, която й се предлага като лакомство навън?
Cheers, Любо.
П.П - предположения защо тотално игнорира храната, която й се предлага като лакомство навън?
Cheers, Любо.
- eli i maxi
- Потребител
- Мнения: 2134
- Регистриран: нед фев 17, 2008 8:12 am
- Местоположение: София
Красене, няма значение дали храната е същата
Моето куче е на 3г. и 6м. със същите фобии и страх, така и не ги преодоля.
И той на вън не иска нищо да хапне, независимо какво е то, освен, ако не е в компанията на други кучета и не е превъзбуден.
Пробвайте да награждавате кучето вместо с храна с някоя интересна за него играчка.
П.С. Аз на това му казвам "Синдром на магазинското куче".

Моето куче е на 3г. и 6м. със същите фобии и страх, така и не ги преодоля.
И той на вън не иска нищо да хапне, независимо какво е то, освен, ако не е в компанията на други кучета и не е превъзбуден.
Пробвайте да награждавате кучето вместо с храна с някоя интересна за него играчка.
П.С. Аз на това му казвам "Синдром на магазинското куче".
- Jolly Rodger
- Потребител
- Мнения: 384
- Регистриран: вт яну 25, 2011 9:28 pm
аз пък имам обратното притеснение ... Роджо тича при всеки, особено ако види силует на малко дете - веднага търчи да провери дали не е неговото момче (Хъки така като видеше червена бебешка количка моментално тичаше да провери отблизо кой ни е свил бебето )
Хич не е приятно, защото има хора дето се плашат. За яденето навън - хич да не говорим

Хич не е приятно, защото има хора дето се плашат. За яденето навън - хич да не говорим


Времето не лекува. Хъки, липсваш ми всеки ден
-
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран: нед апр 25, 2010 11:29 am
И ние имаме проблем със страха.Появи се отскоро и все търся причините и премислям какво може да се е случило.Преди около половин година ни нападна куче.Бяхме на Витоша, Кара много се уплаши.Предлолагам, че оттогава е страхът й от непознати места.Отидем ли на ново място се почва едно дърпане, ослушване, залягане.Страх я е и от най-малкия шум.Преди отиваше с радост при всеки човек без никакви притеснения.Обожаваше децата, а сега види ли дете почва да се дърпа, да подвива опашка и да бяга...Днес тотално се шашнах, защото когато едно момиченце се опита да я погали тя й изръмжа и започна да я лае...Знам,, че страхът може да прерасне в агресия и май точно това се случва..Според вас решим ли е този проблем? Сигурно ще трябва да я социализирам наново?
Белла е страхлива. Не му отдавам никакво значение. Според приятелка психоложка, игнорирането на проблема понякога го решава най- безболезнено. Мисълта ми е, че ако се притеснявам и аз за кучето и то усети неувереността ми, то става още по- плахо. Като децата- те трябва да знаят, че имат стабилен човек до себе си, в който да са сигурни, че може да взима отговорни решения за да растат уверени и спокойни. Да- Белла лае и по деца- държа я на къс повод и и говоря успокоително- все някога ще се получи да спре да ги лае. Децата са упорити и като видят, че аз владеят кучето, се доверят на мен и не бягат, а идват пак и пак при кучето, кучето ще свикне с тях все някога и готово. Кучето си е живо същество- то си има темперамент и емоции, предпочитания и страхове. Това е чувство за самосъхранение за него. Все си мисля, обаче, че то споделя нашите страхове. Казвам го като стопанин на страхливо и предпазливо куче. 
Мой познат смяташе, че има проблем с поведението на детето си. Заведе го на психолог, а психолога му каза" Съветвам ви сега да си тръгнете и да заведете детето у дома, защото поведението му е на дете на неговата възраст. Оставете го на баба му и се върнете вие двамата при мен." Така, че всичко е в нас. Май...

Мой познат смяташе, че има проблем с поведението на детето си. Заведе го на психолог, а психолога му каза" Съветвам ви сега да си тръгнете и да заведете детето у дома, защото поведението му е на дете на неговата възраст. Оставете го на баба му и се върнете вие двамата при мен." Така, че всичко е в нас. Май...
Бъдеща, нетърпелива, очарована...