защо се страхува толкова ?

[десислава]

имам женско голдънче на 6 месеца. Казва се Ронда. Тя е много мила и дорба,но се страхува много от кучета по-едри от нея, въпреки ,че от малка се среща с различни животни тя изпитва ужас когато я доближи куче, по-голямо от нея.Колко лошо е да се страхува така ?

[hellmare]

И на мен ще ми е интересен отговора. Бета е на 2 години и все още не е социална.

[sillvanna]

В какво точно се изразява нейния страх?

[десислава]

ами.. когато я доближи улично куче се втурва да играе, но ако е куче по-голямо от нея започва да бяга , да скимти и да лае.. а като неможе да му избяга се крие при мен.

[Svetla_vr]

Аз имам подобен проблем с моя голдън, казва се Бейли и като види друго куче е мн игрива и не се страхува от тях, но някой човек да реши да и се порадва почва да бяга и да се дърпа на каишката.

[mi6eto_i_ashley]

Наблегнете на социализацията на кучето. Хора, които знаят как се общува с куче могат да ви окажат съдействие. Мисля, че няколко ходения на училище и срещата й с тамощните стопани ще разчупят леда
Това препоръчвам и на всички стопани!!! Социализацията на кучетата е нещо много важно. Едно вече възпитано куче, може спокойно да се води на малко по-необичайни места (където може с куче разбира се). Непознатите шумове и правилна реакция от ваша страна, ще накара кучето да се чуства удобно и спокойно където и да се намира. Срещата с различни хора също учи кучето как да се държи. Запознанството не само с други кучета, но и с други видове животни също е много важна- запознанството с котки, зайци и каквото още се сетите. Много важно е да е правилно самото запознанство, за да не се стигне до страх или до прекалено силен интерес. Важно е кучето да е спокойно в присъствието на непознати хора, животни, шумове и гледки.

[Peter_Topsi]

всичко това лесно се оправя. Идвайте на училище. Най- често страхът е подкрепян несъзнателно от собствениците, чрез напрягане, успокояване, галене и т.н. Така кучето смята, че страхът е нещо хубаво, което се харесва на стопанина. И неволно стопанинът го затвърждава.

[Svetla_vr]

Хора, помогнете тъй като това вече не се издръжа. Кучето стана на 9,5 месеца и няма оправия с тоя страх. Взехме я малко по-голяма отколкото трябваше и то от магазин и имам чувството, че е със сериозни психични отклонения това куче. За ходенето на повод го коригирахме и не се дърпа вече, другите неща също са горе-долу ок, но стане ли въпрос за страха й направо е трагедия. Страх я е от всеки изненадващ шум, от всяко дърво, стълб, пейка и т.н. Почва едно малоумно дърпане, което най-често е в посока към мен, аз почвам да се нервя, тя уплаши ли се веднъж докато се приберем не спира и положението не се търпи направо. Например днес вали доста сериозен дъжд и ни хвана докато бяхме на центъра. Дънките ми не приличат на нищо, тъй като дори само да види бордюр, дърво или стълб започва като малоумна да се блъска в мен. Но това настрана, ще ги изпера не е такъв проблем, но ме побърква самия факт, че кучето ми не спира да се плаши от всичко. Дори и от полиетиленово пликче е способна да започне да бяга като идиот само и само да се скрие. Направо съм в безизходица вече. МОЛЯ ВИ! дайте някакви съвети, тъй като ще се побъркам... Варианта за училище или дресьор отпада поне до лятото, тъй като в самия град не се предлага.

П.П - предположения защо тотално игнорира храната, която й се предлага като лакомство навън?

Cheers, Любо.

[Красен]

П.П - предположения защо тотално игнорира храната, която й се предлага като лакомство навън?

Предположение - храната/лакомство същата ли е, каквато й давате да яде редовно у дома? Ако е така, ясно е защо не обръща внимание...

[eli i maxi]

Красене, няма значение дали храната е същата

Моето куче е на 3г. и 6м. със същите фобии и страх, така и не ги преодоля.
И той на вън не иска нищо да хапне, независимо какво е то, освен, ако не е в компанията на други кучета и не е превъзбуден.

Пробвайте да награждавате кучето вместо с храна с някоя интересна за него играчка.

П.С. Аз на това му казвам "Синдром на магазинското куче".

[Jolly Rodger]

аз пък имам обратното притеснение ... Роджо тича при всеки, особено ако види силует на малко дете - веднага търчи да провери дали не е неговото момче (Хъки така като видеше червена бебешка количка моментално тичаше да провери отблизо кой ни е свил бебето )

Хич не е приятно, защото има хора дето се плашат. За яденето навън - хич да не говорим

[marin4eto_50]

И ние имаме проблем със страха.Появи се отскоро и все търся причините и премислям какво може да се е случило.Преди около половин година ни нападна куче.Бяхме на Витоша, Кара много се уплаши.Предлолагам, че оттогава е страхът й от непознати места.Отидем ли на ново място се почва едно дърпане, ослушване, залягане.Страх я е и от най-малкия шум.Преди отиваше с радост при всеки човек без никакви притеснения.Обожаваше децата, а сега види ли дете почва да се дърпа, да подвива опашка и да бяга...Днес тотално се шашнах, защото когато едно момиченце се опита да я погали тя й изръмжа и започна да я лае...Знам,, че страхът може да прерасне в агресия и май точно това се случва..Според вас решим ли е този проблем? Сигурно ще трябва да я социализирам наново?

[yosarian]

Белла е страхлива. Не му отдавам никакво значение. Според приятелка психоложка, игнорирането на проблема понякога го решава най- безболезнено. Мисълта ми е, че ако се притеснявам и аз за кучето и то усети неувереността ми, то става още по- плахо. Като децата- те трябва да знаят, че имат стабилен човек до себе си, в който да са сигурни, че може да взима отговорни решения за да растат уверени и спокойни. Да- Белла лае и по деца- държа я на къс повод и и говоря успокоително- все някога ще се получи да спре да ги лае. Децата са упорити и като видят, че аз владеят кучето, се доверят на мен и не бягат, а идват пак и пак при кучето, кучето ще свикне с тях все някога и готово. Кучето си е живо същество- то си има темперамент и емоции, предпочитания и страхове. Това е чувство за самосъхранение за него. Все си мисля, обаче, че то споделя нашите страхове. Казвам го като стопанин на страхливо и предпазливо куче.
Мой познат смяташе, че има проблем с поведението на детето си. Заведе го на психолог, а психолога му каза" Съветвам ви сега да си тръгнете и да заведете детето у дома, защото поведението му е на дете на неговата възраст. Оставете го на баба му и се върнете вие двамата при мен." Така, че всичко е в нас. Май...

[Lenard]

Характер си е... и понякога липса на социализация и да при неадекватно отношение и стопаните влияят и усилват страховете, но игнорирането няма да реши проблемът... Ние сме имали съвсем други проблеми, но принципът е един и същ, трябва да се работи с кучето, който не може сам търси специалист

[magdalena]

Сигурни ли сте,че кучето лае злобно .. смисъл иска ли да нападне децата ?? ..
Има кучета които имат силен ловен инстинкт .. може да си мисли, че децата са нещото което трябва да открие и да се опитва да ви каже, че ги е намерило ..