Агресивност

[Gryffindor]

Добре, до тук добре

Продължавайте с правилата при хранене - кучето след вас, задръжка пред купата с храната. Бъдете непоколебими - никакво даване на храна от масата. С времето ще свикне.
Опитайте се да махнете командата "не" между командата за сядане и командата за ядене. След като сте сложили купата с храната, и сте сложили кучето да седне, ако стане, не му казвайте "не", а го накарайте пак да седне - командата за сядане, казана еднократно, и ако не седне до 2 секунди, натиснете му задницата, докато седне. Задръжте го с ръка на гърдите за 5 секунди и му дайте командата за ядене.

Минаваме и към следващата стъпка - качването по дивани, фотьойли и легла. В началото ще ви помъча малко с теория, но искам да разберете принципа, и да разберете защо ще правите тия неща. Ако вие сте убедена, ще ви бъде много по-лесно да убедите и кучето

Ще използваме метода на позитивното стимулиране при обучението и възпитанието. Тоест награждаваме кучето с нещо вкусно, когато то демонстрира желаното поведение. Това трябва да е съчетано с много похвали и радост. Така кучето асоциира дадено действие с лакомства, и с получаване на много любов от стопаните си, общо казано ще асоциира с нещо много хубаво, и това ще го поощри да прави това действие отново и отново. Много лесно можем да направим този метод неефективен, ако даваме разни неща за ядене на кучето без повод. И понеже е метод на позитивното стимулиране - поощряваме доброто поведение, а не наказваме нежеланото повдение – всякакви наказания, затваряне, вързване, и удряне на кучето са недопустими.
Метода на позитивното стимулиране, съчетан с категорично изясняване и поддържане на йерархията, е идеалната основа за отглеждане на добре възпитано и обучено куче, с което съвместния живот става удоволствие и за кучето, и за стопаните.

В теориите за обучение на кучета се счита за много добър етикет, ако не се позволява на кученца под 5-6 месеца да се качват по леглата. Защото качването върху мебелите е голяма привилегия за кучето. На него от самото начало в новия дом му става ясно, че мебелите са ваша територия.
Общоприетото схващане е, че голямо куче като голдъна няма място по дивани и легла. За кучето това не е никакъв проблем, а пък ако на вас много ви се иска да се погушкате, не е никакъв проблем вие да седнете или легнетете на земята (но не в неговото легло) и да се помачкате малко или повече.
Все пак решението го взема всеки сам за себе си.
Ако решите да позволите на кучето да ползва дивани, легла и т.н., то тогава би било чудесно ако въведете и някакви ограничения. Ако искате да помачкате кучето на дивана – чудесно, но кучето трябва да разбере, че не може да се излежава там по всяко време, когато му се прииска, а само когато вие го поканите. И също така трябва да можете да го накарате да слезе когато вие пожелаете. Това е много фундаментално правило за хармонично съвместно съжителство, отчасти защото със сигурност ще има ситуации, в които няма да е много удобно кучето да е в леглото ви и отчасти защото установяването на това правило ще тушира значително вероятността от поява на проблеми с доминантно поведение.

Мястото за спане на кучетата е нещо много голямо, що се отнася до установяването на йерархията в глутницата. Според доста източници мястото за спане е дори по-индикативно за йерархичното положение, отколкото това кой се храни пръв. Не се заблуждавайте – кучето безпогрешно знае, че мебелите, особено леглото, са ваша територия. Ако се качва в леглото ви, когато то реши, това със сигурност ще му даде знак, че то доминира над вас – то може да прави каквото си поиска във вашето легло, а вие нищо в неговото.
След като веднъж кучето е получило достъп до дивани, фотьойли и легла, ще бъде доста трудно за вас (и объркващо за кучето) да го научите да не се качва повече.
Най-доброто, което можете да направите, е да наблегнете на факта, че кучето трябва да чака вашето позволение, преди да се качи на фотьойла/дивана/спалнята, за да не си мисли, че стои по-високо от вас в йерархията.

Да научим кучето да се качва при покана е супер лесно, и няма да му отнеме много време да разбере какво искате от него – просто погалете или потупайте с ръка по дивана, и с подканящ мек глас му кажете нещо сорта на “хоп”, “качи се”, “ела тук”, или каквато команда си изберете, кучето почти мигновено ще се инсталира върху дивана.

А сега по-трудната част – как да поискаме от кучето да слезе.
Първото, което трябва да направите, е да предоставите на кучето достатъчно комфортна алтернатива. Ако искате да направите по-лесно неговото решение да ви се подчини и да се откаже от удобната си позиция на дивана, направете му негово легло. Може да купите кучешко легло, или просто да използвате сгънато одеяло или завивка, нещо което да е удобно. Изберете хубаво място – да има уединение там, но и да може да вижда какво става наоколо, може и да е близо до дивана. Нека това легло си бъде негова територия - когато е там, не го безпокойте без да има основателна причина. Може като минава покрай новото си легло в началото да намира на него разни случайно попаднали там интересни неща – я играчка, я лакомство. Когато по собствено желание отиде в новото си легло, веднага му се зарадвайте и го похвалете. Изобщо трябва да се постараете да го накарате да го заобича това ново легло, и да го асоциира с хубава емоция.
Когато направите това, може да пристъпите към същинската част.
Когато искате кучето да слезе от дивана, кажете “Слез” (“Долу” или каквато команда си измислите, но тази команда да се използва само и единствено за да накарате кучето да слезе от дивана/леглото) и посочете с ръка неговото си, кучешко легло. Няма нужда да крещите, просто кажете командата с нисък, но приятен глас. Не повтаряйте командата, едно казване е достатъчно, но нека ръката ви да показва неговото легло, и гледайте кучето в очите. Преди да помогнете физически на кучо да слезе, изчакайте 30 секунди, дори да ви се струват цяла вечност. Бъдете по-упорити от него – гледайте го в очите и му сочете мястото, където искате да се премести.
Първия път кучето може много бавно да изпълни упражението , и да ви гледа в стил “Абе ти майтапиш ли се?”, но все пак с неохота да се смъкне от дивана. Ако все пак се подчини на твоята команда, дори да е бавно, в момента в който слезе, веднага го похвали, зарадвай му се, погали го, дай му наградка.
Ако обаче дори след 30 секунди магарето не пожелае да слезе, което е по-вероятно в началото, трябва да преминеш към ръчен режим на изпълнение на командата.
Когато кучето не желае да слезе, повечето хора инстинктивно ще го хванат за нашийника, или просто за врата, за краката, и почнат да го дърпат насилствено в посоката, в която желаят. Което е грешка. Така може да демонстрирате физическо превъзходство, но няма да убедите кучето, че е трябвало да ви се подчини. Най-много да го принудите да се съпротивлява. По-лесно ще стане, ако провокирате кучето да го направи по естествен път. За целта пъхнете ръката си с дланта надолу под задницата на кучето, все едно че вкарвате клин между кучето и дивана. Постепенно придвижете рамото и лакътя си напред, като дланта си остава на място - така че да увеличавате ъгъла между задната част на гърба на кучето и дивана, и по този начин да му създадете дискомфорт. Идеята е този дискомфорт да го накара само да пожелае да слезе. Това е и момента, в който може да повторите командата за слизане – когато вече не му е удобно да лежи на дивана, да му припомните и с команда, че трябва слезе. Когато слезе – ясно – браво, радост и наградка.

Как да коригираме качването на дивана без покана.
Докато кучето разбере, че достъпа до леглото/дивана винаги трябва да е с покана, то ще продължи да се самонастанява (колкото по-дълго е имало свободен достъп, толкова по-дълго време ще трябва за да свикне с поканата). За да коригирате това, трябва да го дебнете – когато го хванете в момента, в който се готви да се метне на дивана, или точно когато скача, казвате “Не”, или извиквате “А-а-а” , “Е-е-е” или нещо такова. Доста кучета ще разберат, че са в издънка, и доброволно ще слязат. Дори да не слезе, тази частица от секундата, в която сте му извикали ще се запечата в съзнанието му като знак, че това, което е направило не е ОК.
В този случай, както и когато заварим кучето вече да се е самонастанило без покана, прилагаме командата за слизане, описана по-горе.

Понеже стана малко дългичък текста (но се надявам да е разбираем):-) да обобщим:

Текущо състояние: кучето се качва когато и където си поиска, което го кара да си мисли, че то командва, и затова не ви слуша особено.

Цел: да установим ред и правила - качването по дивани и легла да става само с вашето позволение, и трябва да можете да накарате кучето да слезе, когато вие пожелаете. Така ще разбере кой всъщност командва.

Необходими стъпки:
1. да се направи легло на кучето
2. да се научи кучето да се качва, когато вие го поканите на дивана
3. да се научи кучето да слиза от дивана по команда
4. да се коригира всяко непозволено качване върху леглата

[korneliq]

Браво Гриф !

Във връзка с кучешкото легло и качването по дивани може ли и аз да се възползвам от опита ти...
Дейв от малък си има легло, сменят се през няколко месеца, по дивани му е забранено да се качва (ще стигнем и дотам). Като малък си спеше в леглото без проблем. От няколко месеца обаче приема леглото за нещо съвсем друго- играе с него, или го гушка с лапи и го захапва и заспива така (даже ми се струва, че го смуче), пази го от нас (въпреки че понякога го носи като играчка) и не му вади пуха вече,както прави с всички играчки. Освен това го клати по мъжки от време на време. Ако някой мудкосне леглото, идва тичешком и превъзбуден от другия край на стаята и иска да му го пуснем.

Купихме ново легло- панер с възглавница, постоянно вади възглавницата, влачи я и прави всичко, споменато горе с нея.

Интересно ми е от психологическа гледна точка какво е обяснението? Направо изглежда, че ОБИЧА леглото си, във всички аспекти...много странно, всички гости се чудят

Трябва ли да го коригираме? Дълго време се борих с него и му прибирах възглавницата с НЕ обратно в панера, но в момента, в който отида в друга стая, той отива и я измъква...Старото легло също не се задържаше на едно място


И вторият въпрос е по-класически- напоследък се качва с предните лапи по дивана като носи играчки, даже понякога с цялата предна част на тялото си идва да се гушка в нас.Ние го избутваме и казваме НЕ и ДОЛУ, той след малко слиза, но като че ли вече не е убеден, че това не е правилно- сигурно не сме били достатъчно твърди по някое време и се е отпуснал...А като ни няма, според мен се качва и целият, тъй като оставени предмети отгоре често са изядени...

[lusi4ka]

Добре, до тук добре

Продължавайте с правилата при хранене - кучето след вас, задръжка пред купата с храната. Бъдете непоколебими - никакво даване на храна от масата. С времето ще свикне.
Опитайте се да махнете командата "не" между командата за сядане и командата за ядене. След като сте сложили купата с храната, и сте сложили кучето да седне, ако стане, не му казвайте "не", а го накарайте пак да седне - командата за сядане, казана еднократно, и ако не седне до 2 секунди, натиснете му задницата, докато седне. Задръжте го с ръка на гърдите за 5 секунди и му дайте командата за ядене.

Минаваме и към следващата стъпка - качването по дивани, фотьойли и легла. В началото ще ви помъча малко с теория, но искам да разберете принципа, и да разберете защо ще правите тия неща. Ако вие сте убедена, ще ви бъде много по-лесно да убедите и кучето

Ще използваме метода на позитивното стимулиране при обучението и възпитанието. Тоест награждаваме кучето с нещо вкусно, когато то демонстрира желаното поведение. Това трябва да е съчетано с много похвали и радост. Така кучето асоциира дадено действие с лакомства, и с получаване на много любов от стопаните си, общо казано ще асоциира с нещо много хубаво, и това ще го поощри да прави това действие отново и отново. Много лесно можем да направим този метод неефективен, ако даваме разни неща за ядене на кучето без повод. И понеже е метод на позитивното стимулиране - поощряваме доброто поведение, а не наказваме нежеланото повдение – всякакви наказания, затваряне, вързване, и удряне на кучето са недопустими.
Метода на позитивното стимулиране, съчетан с категорично изясняване и поддържане на йерархията, е идеалната основа за отглеждане на добре възпитано и обучено куче, с което съвместния живот става удоволствие и за кучето, и за стопаните.

В теориите за обучение на кучета се счита за много добър етикет, ако не се позволява на кученца под 5-6 месеца да се качват по леглата. Защото качването върху мебелите е голяма привилегия за кучето. На него от самото начало в новия дом му става ясно, че мебелите са ваша територия.
Общоприетото схващане е, че голямо куче като голдъна няма място по дивани и легла. За кучето това не е никакъв проблем, а пък ако на вас много ви се иска да се погушкате, не е никакъв проблем вие да седнете или легнетете на земята (но не в неговото легло) и да се помачкате малко или повече.
Все пак решението го взема всеки сам за себе си.
Ако решите да позволите на кучето да ползва дивани, легла и т.н., то тогава би било чудесно ако въведете и някакви ограничения. Ако искате да помачкате кучето на дивана – чудесно, но кучето трябва да разбере, че не може да се излежава там по всяко време, когато му се прииска, а само когато вие го поканите. И също така трябва да можете да го накарате да слезе когато вие пожелаете. Това е много фундаментално правило за хармонично съвместно съжителство, отчасти защото със сигурност ще има ситуации, в които няма да е много удобно кучето да е в леглото ви и отчасти защото установяването на това правило ще тушира значително вероятността от поява на проблеми с доминантно поведение.

Мястото за спане на кучетата е нещо много голямо, що се отнася до установяването на йерархията в глутницата. Според доста източници мястото за спане е дори по-индикативно за йерархичното положение, отколкото това кой се храни пръв. Не се заблуждавайте – кучето безпогрешно знае, че мебелите, особено леглото, са ваша територия. Ако се качва в леглото ви, когато то реши, това със сигурност ще му даде знак, че то доминира над вас – то може да прави каквото си поиска във вашето легло, а вие нищо в неговото.
След като веднъж кучето е получило достъп до дивани, фотьойли и легла, ще бъде доста трудно за вас (и объркващо за кучето) да го научите да не се качва повече.
Най-доброто, което можете да направите, е да наблегнете на факта, че кучето трябва да чака вашето позволение, преди да се качи на фотьойла/дивана/спалнята, за да не си мисли, че стои по-високо от вас в йерархията.

Да научим кучето да се качва при покана е супер лесно, и няма да му отнеме много време да разбере какво искате от него – просто погалете или потупайте с ръка по дивана, и с подканящ мек глас му кажете нещо сорта на “хоп”, “качи се”, “ела тук”, или каквато команда си изберете, кучето почти мигновено ще се инсталира върху дивана.

А сега по-трудната част – как да поискаме от кучето да слезе.
Първото, което трябва да направите, е да предоставите на кучето достатъчно комфортна алтернатива. Ако искате да направите по-лесно неговото решение да ви се подчини и да се откаже от удобната си позиция на дивана, направете му негово легло. Може да купите кучешко легло, или просто да използвате сгънато одеяло или завивка, нещо което да е удобно. Изберете хубаво място – да има уединение там, но и да може да вижда какво става наоколо, може и да е близо до дивана. Нека това легло си бъде негова територия - когато е там, не го безпокойте без да има основателна причина. Може като минава покрай новото си легло в началото да намира на него разни случайно попаднали там интересни неща – я играчка, я лакомство. Когато по собствено желание отиде в новото си легло, веднага му се зарадвайте и го похвалете. Изобщо трябва да се постараете да го накарате да го заобича това ново легло, и да го асоциира с хубава емоция.
Когато направите това, може да пристъпите към същинската част.
Когато искате кучето да слезе от дивана, кажете “Слез” (“Долу” или каквато команда си измислите, но тази команда да се използва само и единствено за да накарате кучето да слезе от дивана/леглото) и посочете с ръка неговото си, кучешко легло. Няма нужда да крещите, просто кажете командата с нисък, но приятен глас. Не повтаряйте командата, едно казване е достатъчно, но нека ръката ви да показва неговото легло, и гледайте кучето в очите. Преди да помогнете физически на кучо да слезе, изчакайте 30 секунди, дори да ви се струват цяла вечност. Бъдете по-упорити от него – гледайте го в очите и му сочете мястото, където искате да се премести.
Първия път кучето може много бавно да изпълни упражението , и да ви гледа в стил “Абе ти майтапиш ли се?”, но все пак с неохота да се смъкне от дивана. Ако все пак се подчини на твоята команда, дори да е бавно, в момента в който слезе, веднага го похвали, зарадвай му се, погали го, дай му наградка.
Ако обаче дори след 30 секунди магарето не пожелае да слезе, което е по-вероятно в началото, трябва да преминеш към ръчен режим на изпълнение на командата.
Когато кучето не желае да слезе, повечето хора инстинктивно ще го хванат за нашийника, или просто за врата, за краката, и почнат да го дърпат насилствено в посоката, в която желаят. Което е грешка. Така може да демонстрирате физическо превъзходство, но няма да убедите кучето, че е трябвало да ви се подчини. Най-много да го принудите да се съпротивлява. По-лесно ще стане, ако провокирате кучето да го направи по естествен път. За целта пъхнете ръката си с дланта надолу под задницата на кучето, все едно че вкарвате клин между кучето и дивана. Постепенно придвижете рамото и лакътя си напред, като дланта си остава на място - така че да увеличавате ъгъла между задната част на гърба на кучето и дивана, и по този начин да му създадете дискомфорт. Идеята е този дискомфорт да го накара само да пожелае да слезе. Това е и момента, в който може да повторите командата за слизане – когато вече не му е удобно да лежи на дивана, да му припомните и с команда, че трябва слезе. Когато слезе – ясно – браво, радост и наградка.

Как да коригираме качването на дивана без покана.
Докато кучето разбере, че достъпа до леглото/дивана винаги трябва да е с покана, то ще продължи да се самонастанява (колкото по-дълго е имало свободен достъп, толкова по-дълго време ще трябва за да свикне с поканата). За да коригирате това, трябва да го дебнете – когато го хванете в момента, в който се готви да се метне на дивана, или точно когато скача, казвате “Не”, или извиквате “А-а-а” , “Е-е-е” или нещо такова. Доста кучета ще разберат, че са в издънка, и доброволно ще слязат. Дори да не слезе, тази частица от секундата, в която сте му извикали ще се запечата в съзнанието му като знак, че това, което е направило не е ОК.
В този случай, както и когато заварим кучето вече да се е самонастанило без покана, прилагаме командата за слизане, описана по-горе.

Понеже стана малко дългичък текста (но се надявам да е разбираем):-) да обобщим:

Текущо състояние: кучето се качва когато и където си поиска, което го кара да си мисли, че то командва, и затова не ви слуша особено.

Цел: да установим ред и правила - качването по дивани и легла да става само с вашето позволение, и трябва да можете да накарате кучето да слезе, когато вие пожелаете. Така ще разбере кой всъщност командва.

Необходими стъпки:
1. да се направи легло на кучето
2. да се научи кучето да се качва, когато вие го поканите на дивана
3. да се научи кучето да слиза от дивана по команда
4. да се коригира всяко непозволено качване върху леглата

Много благодаря.Вече прилагаме това.Много е смешен,гледаме ме много интересно и се чуди какво става .Като му кажа "долу" и той почва да скача и да ми се перчи,да ръмжи и да ми се прави на интересен , ама все пак го накарах да слезе долу .Продължаваме в същия дух.И отново едно голямо БЛАГОДАРЯЯЯЯ на всички

[Gryffindor]

Още малко инфо, последно за днес

По въпроса за шляпването с вестник.

Това е един от най-разпространените митове за възпитанието на куче - боя с вестник.

Обаче всички специалисти отричат този похват. Защо?

Основен принцип при обучението на кучето е пренасочване на вниманието му. Така учим кучето кое е позволено, и кое – не.
Трябва да отвлечем вниманието му, когато прави нещо нередно (например като се заеме с подкъсяване на краката на масата), и да насочим вниманието към нещо позволено (да му дадем да се забавлява с някоя негова играчка - въже, гумена играчка, или кожен кокал за гризане).

В интерес на истината, шляпването с вестника върши работа – когато шляпнете кучето, то наистина се стряска, и си отвлича вниманието от това, което прави. Но лошото е, че има и нежелани странични ефекти. Кучето започва да асоциира вестника с нещо неприятно за него, и в доста случаи се научава да ликвидира това лошо нещо, т.е. научава се да унищожава вестници и списания. Друг възможен негативен ефект - кучето приема вестника като естествено продължение на вашата ръка (така както възприема и повода). Тоест няма голяма разлика дали го удряте с вестник или с ръка. След няколко удряния с вестник, кучето може да започне да се страхува не само от вестника, но и от ръката ви, дори когато посягате да го погалите. При по-системен тормоз с вестник, кучето дори може и да ви захапе, защото посягането за него ще е заплаха.

Затова препоръчваните методи за отклоняване на вниманието на кучето, когато е хванато в процес на вършене на нещо нередно, са:
1. Команда “не”
2. Високо, ясно, кратко и отчетливо извикване на нещо като “а-а-а”, “е-е-е”, което може да е придружено с щракване с пръсти, или плясване с ръце
3. Ако предните две не помагат, може да пробвате една лесна за реализиране хитринка - вземете празен кен от кока кола, или бира, каквото имате. Сложете вътре няколко монети. Гледайте да ви е под ръка, и когато видите кучето да прави нещо нередно, го разклатете рязко няколко пъти. За повечето кучета дрънченето на метал е стряскащ и неприятен звук. Вместо кен с монети, може да ползвате и връзка с ключове.
4. Воден пистолет, или някаква пръскалка. Колкото по-студена вода , толкова по-добре.

Това са нещата, които може да пробвате вкъщи. Има и други средства, но те са за много по-тежки случаи, и трябва да се прилагат само от много опитни специалисти.

[Gryffindor]

korneliq,

Ако не ме лъже паметта, Дейви от малък си има любима възглавница, на която май вие викахте "снахата"
Предполагам по това време, а и по-късно, е падал голям смях като я е разнасял гордо насам-натам. Това е една от причините да го прави и с леглото - да си го разнася, да си го клати. Забавлява се по този начин, а и е бил поощрен най-вероятно.
Ако това не ви харесва, може да му махнете леглото изобщо, но не ми се вярва да го направите
Друга причина да си играе по този начин е скуката. Явно не се натоварва достатъчно умствено. За целта може да си измислите някакви занимания у вас. Дори 5 минутна тренировка на седни, легни, редом, дай лапа, е натоварване за кучето. Може и да си измислите някакви номера, които да прави, научаването и изпълнението им също ще го натоварва. Друга много хубава и занимателна игра е вие да му криете играчка, и той да я търси и да ви я носи. Може да си измислите някаква игра от рода на "тука има - тука нема" - с 2-3 пластмасови или хартиени чашки, с лакомство под тях, и той да търси къде е лакомството, и да събаря чашката с муцуна или лапа, за да го вземе (стига тази игра да не превъзбужда много кучето). Може и да му купите някаква игра за трениране на интелекта, моя убавец има ей тая:

http://zoomagazin.eu/products/vsitshko- ... lekta-5931

Все пак като за начало малко тренировка на команди, учене на номера, или най-добре търсене. За почти всички голдъни търсенето е супер естествена и забавна игра, а и помага за поддържане на ловния инстинкт на кучето (както знаеш, на лов или работни изпитания, кучето трябва да търси и намери дивеча, който след това да донесе).

Относно качването на предните лапи - коригирайте го. Като види, че не поддавате, ще спре.
За качването на дивана във ваше отсъствие - опитайте се да го издебнете на местопрестъплението, за да може да го коригирате. Ако не можете, поне не оставяйте разни съблазнителни неща на дивана, които да провокират интереса му.

[Gryffindor]

lusi4ka,

Още малко въпроси. Искам да те помоля да разкажеш по-подробно за хапането - за всички ситуации, в които това се случва.
Също така ми е интересно кога и как унищожава къщата, разкажи и за това.
Какви и колко играчки има Бари, как той си играе с тях сам, и как заедно играете с тях?
Как сте с пишкането и акането вкъщи? Бари знае ли си часовете за разходка и почва ли да нервничи когато наближи времето за излизане навън?
С каква точно храна го храните?


Още няколко съвета - задължително намерете начин Бари да общува с други кучета. Възможно най-често. Все някъде трябва да има полянка, или парк, в който се разхождат и други кучета.
За да го накараш да слезе от дивана, може да пробваш и друга техника. Да го избутваш от дивана с тяло. Не да лягаш отгоре му, просто сядаш, с прибрани в скута или до тялото ръце, и почваш да се местиш така, че да го накараш той да отстъпи, все едно завземаш територия.
Когато учиш кучето на нещо, задължително трябва да си спокойна, не изнервена или ядосана.
Сега, когато почвате да променяте почти всички правила за кучето, бъдете внимателни, не го пресилвайте, нека нещата да стават постепенно, но категорично.

И две теми за размисъл:
Защо не му ограничите достъпа до спалнята? Не само до леглото, а до помещението изобщо? Каква работа има едно куче в спалнята?
Замисляли ли сте се за кастрация? Защото това ще ви спести милион проблеми за в бъдеще...

[korneliq]

Грифиндор, мерси.
Като малък беше пак леглото- не е имал възглавница, а "снахата" е готино название, но не е наше..може би има и друго куче с такава "особеност" А може и друг потребител да е предложил названието и да не съм забелязала..

Играта с търсенето я знам от теб и я прилагаме често (не всеки ден). Той много я обича. Оставям го "на място" в хола и крия играчката в коридора или в другата стая, после му казвам "търси" и той започва обиколките. Струва ми се обаче, че търси повече с очи,отколкото с нос- ако играчката не се вижда, му е доста трудно. Често се случва да я оставя в някой тъмен ъгъл и след като търси неуспешно няколко минути, идва и започва да скимти- да иска помощ и да се оплаче. Аз го поощрявам да продължи търсенето и той тръгва пак. Понякога обаче става много дълго и той става нетърпелив..тогава редно ли е да му дам насока, или да му я покажа, или да го оставя сам- а ако все пак не я намери, няма ли да е разочарован и да му остане лош спомен от играта? Кой е правилният подход тук?

Тази игра с криенето под чашки не ми беше хрумнала, ще пробвам. Ще гледам и поне 1 път на ден да има упражняване на команди вкъщи. Лошото при него е, че храната му е голям стимул- а ако я няма, не изпълнява команди на 100% (поне навън, вътре е послушен и без храна, макар че повечето пъти вътре имам храна, а навън не винаги- и някак си той знае кога сме излезли с кашкавалчета и кога- без и във втория случай ме игнорира- за едното "браво" не си працви труда винаги да дойде.
Чувала съм за обучение без лакомства (много хора на поляната ми казват, че е грешно да го награждавам), но не знам как мога да го приложа...

[Gryffindor]

Объркал съм се нещо за снахата явно, не сте били вие

При търсенето му помагай, да. Единия вариант е с жестове, а другия е с думи, нещо като игра на "топло" и "студено". И гледай да разнообразяваш играта - единия път го остави в коридора, а скрий играчката в хола, после обратното, и така.
При разходките също да има разнообразие - дори да обикаляте по един и същ маршрут, единия път тръгнете да правите обиколката в едната посока, другия път в другата.

Аз лично смятам, че при голдъните трябва да си се обучваме с лакомства. И вътре, и навън. Разбира се, при научена и затвърдена команда, трябва да се разреди даването на награда (хранителна, бравото си остава за всяко изпълнение). Така кучето ще е още по-мотивирано да изпълни командата.
Аз също така не съм фен на вслушването в съветите на хората по кучешките полянки. Ако видя, че някой си е възпитал и обучил кучето добре, може и да го изслушам

[lusi4ka]

lusi4ka,

Още малко въпроси. Искам да те помоля да разкажеш по-подробно за хапането - за всички ситуации, в които това се случва.
Също така ми е интересно кога и как унищожава къщата, разкажи и за това.
Какви и колко играчки има Бари, как той си играе с тях сам, и как заедно играете с тях?
Как сте с пишкането и акането вкъщи? Бари знае ли си часовете за разходка и почва ли да нервничи когато наближи времето за излизане навън?
С каква точно храна го храните?


Още няколко съвета - задължително намерете начин Бари да общува с други кучета. Възможно най-често. Все някъде трябва да има полянка, или парк, в който се разхождат и други кучета.
За да го накараш да слезе от дивана, може да пробваш и друга техника. Да го избутваш от дивана с тяло. Не да лягаш отгоре му, просто сядаш, с прибрани в скута или до тялото ръце, и почваш да се местиш така, че да го накараш той да отстъпи, все едно завземаш територия.
Когато учиш кучето на нещо, задължително трябва да си спокойна, не изнервена или ядосана.
Сега, когато почвате да променяте почти всички правила за кучето, бъдете внимателни, не го пресилвайте, нека нещата да стават постепенно, но категорично.

И две теми за размисъл:
Защо не му ограничите достъпа до спалнята? Не само до леглото, а до помещението изобщо? Каква работа има едно куче в спалнята?
Замисляли ли сте се за кастрация? Защото това ще ви спести милион проблеми за в бъдеще...

Амии хапе по всякакъв повод .Сутрин се започва,като дойде да ме събуди се качва на спалнята и започва да ме хапе по главата и ръцете и го гоня на земята,той после пак се качва и съм принудена да се завия през глава! След като стана другото дразнещо е,че непрестанно скача по мен не мога да се облека,постоянно е в краката ми скача и хапе от кеф предполагам...Другото хапане е,като съм седната на дивана примерно и той е там и му се играе и започва да ме хапе по ръцете,като му казвам НЕ продължава,странното е,че когато стана права престава с всичко което е правил и ляга.Като се опитвам да го накарам да слезе долу пак ме хапе,тогава вече ми се доказва,че той командва явно,започва да се ежи да скача като луд и да ме лае и да хапе.Когато си играем,не мога да прекратя играта,казвам НЕ! , КРАЙ!,но не става.Ако реша да седна той идва при мен и започва да ме хапе.
За унищожението предимно,когато ни няма вкъщи.Рядко ако му е скучно и си е легнал някъде съм го хващала в "крачка" като копае някоя стена или гризе нещо.
За играчките си има от тези кокали от въже - с него си играе като си го гризка,или когато си играем заедно му го хвърлям да го носи.Има си няколко топки различни големини - с тях или си ги търкаля сам и си ги гони или пак му ги хвърлям да ги носи.Има си и гумен кокал(който като го стиснеш свири) - с него същата работа.Има си и фризби,с което си играем и вкъщи и навън.Има си и няколко домашни чехли които беше унищожил като по малък и си играе и с тях(чувала съм,че не трябва защото не ги различава от хубавите обувки,но той не закача другите обувки)
За пишкането и акането,попринцип имахме проблеми,защото ходеше доста често и все имаше и в къщи изцепки.Но последно време се стиска и си ходи навън.Тази сутрин приятелят ми не е успял да го изкара,защото е закъснявал за работа и той се е изпишкал,но аз го изкарах като станах и нямаше други проблеми.
За храната му вземаме Royal Canin за малки и подрастващи кучета,от време на време му вземаме едни които не се сещам как се казват( в зоомагазините казаха,че са някакви подобни заместители на Royal Canin),ако вземем от тях ги смесваме с Royal Canin.Яде си предимно гранули,2-3 пъти сме му давали консерви,и от нашата храна по мъничко рядко намазва.
Избутването от дивана съм го пробвала и го правя де,но слиза след време след като ме нахапе едно хубаво.
Достъпа до спалнята не сме го ограничили заради това което казах преди,че не бяхме запознати много с отглеждането на куче и ни беше толкова сладък,че си го вземахме да си го гушкаме...Иначе през деня вратата на спалнята стои задължително затворена.А когато съм вътре или драска по вратата и скимти,или успява да си я отвори,защото се отваря на вътре и като се изправи и бута дръжката и я отваря,но това се случва рядко и несъзнтелно.
За кастрация все още не сме мислили.Може би по нататък във времето.

И имам един въпрос, както обикновенно де...В къщи аз съм "снахата".Сутрин,обед,след обед и вечер,направо ме побърква.На други не прави така,а само на мен.Мисля си,че ако му дам някоя възглавница или нещо друго той няма да го приеме за тази цел,а ще го изяде.И това мисля,че повлиява на доминантното му поведение,като постоянно ме качва.....

[korneliq]

Абсолютно повлиява, вие как го коригирате? Изобщо не трябва да допускате да го прави ! С твърдо НЕ, с ръка го отстранявате и сте непреклонни и строги. Той на каква възраст беше, не е ли малък още? Нашият е на година и 7 месеца, но на хора никога не го прави, аз съм много крайна за това и от самото начало съм му се карала...

Стана ми много смешно обаче това "аз съм снахата"

[lusi4ka]

Абсолютно повлиява, вие как го коригирате? Изобщо не трябва да допускате да го прави ! С твърдо НЕ, с ръка го отстранявате и сте непреклонни и строги. Той на каква възраст беше, не е ли малък още? Нашият е на година и 7 месеца, но на хора никога не го прави, аз съм много крайна за това и от самото начало съм му се карала...

Стана ми много смешно обаче това "аз съм снахата"

Ами на 7 месеца е.Сега възмъжава .Още не е почнал да дига крак като пишка,но ми казаха, че е рано.Иначе той това го прави и от още по малък,още преди да му се появят мъжките му работи .

[Gryffindor]

lusi4ka,

Трябва да прекратяваш всеки опит да ти се 'качва'. Това поведение е недопустимо. С казване на "не", с избутване, изместване. Скарайте му се, но без излишни емоции - бъди категорична, спокойна и уверена, бъди по-упорита от него. Ако докато се опитва да те катери, и тръгнеш да го махаш, но не успееш и се откажеш, ще стане по-лошо. Не трябва да приема, че когато се опитваш да го спреш да те катери, е игра. Това е ситуация, в която трябва да покажете, че това действие е нежелано. Същото важи и за хапането.

Ще се въздържа да дам конкретен съвет как може да се прекрати това, защото не съм убеден, че ще можете да го приложите правилно. А така може да влошим нещата.

Това, което със сигурност трябва да направите, е да му осигурите повече контакти с кучета. Дори на пръв поглед да изглежда, че кучетата си играят, тичат, или дори са безразлични едно към друго, те си комуникират и се учат едно от друго. В неговия случай кучетата могат по-лесно да го научат къде е неговото място, и как да се държи.

Добре е да потърсите помощ и от някой, който може да се срещне с вас и да види кучето на живо. Все трябва да има някой човек с опит с кучетата в град като Свищов, проучете, потърсете.

Дръж ни в течение как се развиват нещата - с храненето, с качването по легла и дивани, с хапането и клатенето, намерихте ли къде да се разхождате с други кучета, как минават контактите с тях, и т.н.

И вземи покажи поне някоя снимка на Бари

[lusi4ka]

Ееееее това е наш Бариии

[korneliq]

Много е сладък
Може ли обаче да предложа да му направите тема и да преместите снимките в раздел "нашите любими кучета". Там е мястото за това по принцип

Как сте с възпитанието?

А искам да попитам във връзка с горните съвети да не се шляпа кучето и да не му се крещи/кара...Какво е правилното поведение, когато направи нещо на инат (не дойде при команда, или хукне нанякъде при команда "място"). Отиваме до него, и след това? Знам, че не бива да се бие, връзва, наказва и т.н., но не мога и да не му покажа, че е лошо, че не е дошъл и че няма да допусна да повтори. Това с безразличието не винаги върши работа- ако не го хвана на каишка, тойкак изобщо да разбере, че съм "сърдита" и безразлична, като ще продължи да души и да се разейва? Избягването на очен контакт и игнориране на кучето върши работа само вкъщи, където вниманието му е 100% в мен и веднага забелязва. Знам,ч е и навън трябва да е така, но откакто се топят снеговете не мога да го постигна- държи се безобразно, ходи където поиска, все едно не сме заедно на разходка...Като падна сняг- пак беше послушен, играхме, ходихме в крак...Но преди 2-3 дни бях напълно отчаяна...

[Gryffindor]

Избягването на контакт, дори визуален, се отнася предимно за обучение на малки кученца - когато хапят на игра, когато скачат по хората, които влизат вкъщи. Тогава има смисъл да се игнорира кучето - така му показвате, че не искате да си играе по този начин. Така правят кученцата в кучилото.

Иначе когато кучето направи нещо нередно, трябва да му го покажете по някакъв начин - с рязко извикване на "Ей", "Ой", или пък може да му казвате нещо от рода на "лошо куче", зависи от ситуацията.
Но дори и да се карате на кучето, трябва поне привидно да демонстрирате спокойствие - не трябва да има изпускане на нервите, крясъци, писъци, бой и т.н. Така само показвате слабост, и подкопавате основите на лидерската си позиция.