Всъщност той ще си има две къщи- при нас с приятеля ми и при майка му и немската й овчарка Като пътуваме ще се редуваме в гледането му, но най-добре ще е да си го взимаме с нас на вилата, където ще сме всички заедно (с още 2 кучета и 1 котка).
Сега да разкажа малко за първите дни на момчето, пък за снимки ще почакате (имам цяла колекция, но доколкото разбрах трябва да ги кача някъде, за да мога да ги пусна тук...даа сигурно има тема за това, после ще потърся).
Взехме го в една дъждовна вечер, ама нямаше как, за втори път ходихме да го видим и не издържах повече и исках веднага да си го вземем
Запознахме го с доста хора, всички са луди по него, той си спа в колата и май му харесва да пътува (чудесно, защото ще му се налага доста Но от стреса и емоциите, и от това, че е бил къпан наскоро, малко настина момчето. Хърка като спи и леко грухти през останалото време 
Заведохме го на лекар и му дадоха имуностимулатори, струва ми се, че се оправя и вече по-рядко диша така странно.
Още първия ден научихме " седни" и "ела", е, обичаме да се катерим с предните лапи по нашите си хора, особено когато са на масата, и тогава чак от 10тото " седни" слушаме. После пък получаваме хубаво парченце кашкавал, но надушваме, че има още- и пак почваме да се катерим и така до безкрай
Когато пък ни оставят сами и ни затворят в един коридор и една стая, почваме да скимтим- ама не какво да е скимтене, ами все едно птичка чурулика. Е, понякога след няколко минути за ужас на съседите преминаваме в квичене и вой, но ако сме тихи, после получаваме лакомство 
Единственият ни проблем засега е пишкането- пишкаме си където ни падне, уж се учим на вестник, уж се учим в банята, ама няма голям ефект засега. Нищо де, като се съберем с другото куче ще вземем пример.
Купиха ни играчки и по обяд ни хващат лудите, търчим из целия апартамент, гоним всичко, дъвчем всичко ( най-обичаме четката чистене на тоалетната, даже си я прибрахме в легълцето още първия ден. Взеха ни я, ама си намерихме друга четка на другия ден- няма да ме надхитрят
Освен това изядохме една осмица- на мобилния телефон, ама той стар, де, време му е за смяна! Освен това тя сама си падна! Чехлите няма да ги споменавам, прекалено са класически
Много смешно подскачаме като играем с топка
И сме мнооого гальовни, от всичко най-ни е кеф да ни гушнат и да заспим така. Уж не трябва да се качваме на леглата, ама на нас ни е слаб ангелът и понякога се гушваме на дивана с него тримата и той си умира от кеф И заспива на секундата...
Първата нощ мислехме да се възпитаваме и да спим в коридора, но после решихме да не мъчим момчето и му сложихме леглото в спалнята до нас, на отворена врата за пишкане в коридора (досега само 1 път се изпишка в спалнята, и то когато беше сам). Малко е студена стаята и му пускаме печка, освен това си пожертвах един стар вълнен пуловер, който е точно в неговия цвят
И сега най-важното! Днес доказахме на всички, че сме истински голдъни! Остави ги паспортите и родословието- ако не влезеш в първата огромна кална локва, пълна с различни боклуци, кой от кой по-мръсен, никакъв голдън не си! Слава Богу, ние издържахме този тест и хубаво си изцапахме лапите и коремчето, че даже се опитахме да пием оттам. Е, преди това си умряхме от страх от разходката и клекнахме в асансьора- ни напред, ни назад. Взеха ни на ръце, пуснаха ни на поляната на слънце, и в началото пак така- лягаме и отказваме да участваме в това унизително изпълнение ходенето на каишка. Но накрая се отпуснахме и разтичахме, а като видяхме локвата вече нямаше какво да ни спре
Разбира се, едвам дочакахме да се приберем, за да се изпишкаме, но това си е съвсем в реда на нещата!
Сега чакаме обедното ядене и имаме някакви странни планове пак да излезем на слънце за няколко минути и уж да пишкаме там, хм, ще се опитам да направя всичко възможно да си пишкам вкъщи в хола, както си му е редът!
Ами това е от нас засега, в момента сме гушнали една вълнена пола и спим под масата, изтощени от това страшно място Навън.
Ще гледаме в скоро време да качим снимки
Много кални лапи от Брейви, пардон, поздрави!
Дано ви е от помощ
такава липса никога не е имало...оставихме го да свикне с другото куче и с другия си стопанин тази вечер, но май няма да стане така. Още на вратата рев, рев, и по целия път до вкъщи, а после като му видях играчките и разкъсаните навсякъде списания и вестници иии ох пак ще почна. Май няма да го даваме повече, освен ако не се наложи много. Ако трябва, ще вземем второ куче за майката на приятеля ми (нейното е много старо и болно), ама не знам дали ще издържа да се отделяме така често 
