Сега си дадох сметка, че не сме писали от цели 8 месеца…
Тоест откак Грифката стана на 2 години. А пък след това като му се отвориха едни пътешествия…
И все се каня да разказвам/показвам, ама то или се оказва, че никой не е снимал, или пък който е снимал го мързи да свали и отсее снимки… и ето на - 8 месечно информационно затъмнение
В началото на март го водихме да види истинска зима на Боровец, вилно селище “Ягода”, приемат с кучета без проблем. Дори в ресторанта, което вече е проблем, защото всички решават, че кучето е очевидно перманентно недохранвано, и се започва едно даване на храна от вси страни, т.е. от всички маси...
А местото го препоръчвам както за зимно, така и за лятно време. Лъжицата катран в кацата с меда са няколкото бездомни кучета в комплекса, но има оправия и с тях.
Къщичката:
За да не скучае кучето само вътре, са му сложили снимки на роднини:
Вижте какви обеци ни се образуваха на ушетата:
Колко много сняг:
И всичкия само за мен:
Освен че се научи да взема храна от масите по кръчмите, Грифката доживя и на лифт да се вози.
Нищо неподозиращото мъничко кученце Грифиндор се вози в скута на стопанина си на път за лифта:
Преживяването на лифта беше леко драматично. Успях да го натъпча в кабинката, докато още нямаше идея какво го чака. Но вътре му се взе акъла, най-вече от задаващите се стълбове, и от вибрациите при минаването на кабинката през ролките. На междинна станция вратата на кабинката се отвори сама, и Грифката аха да слезе заедно с мен и цялата кабинка, но лифтаджиите излязоха врели и кипели, и успяха да затворят я затворят овреме. Явно доста кучета са се опитвали да слизат по междинните станции
А горе – голям кеф. Диването като видя Мусала насреща, се уплаши да не го водим чак там, и заби глава в снега:
И с пълна уста заяви - аз от тук не мърдам:
На връщане по-драматично беше не самото пътуването с лифта, а качването. Още като наближихме станцията, и онова дребното усети какво го чака, тръшна се на земята в една кал, и като каза “не, та не”… И се наложи да се носим на ръце. Ако някой смята да пробва, да знае само, че е доста трудно да си пъхнеш билетчето и да минеш през пропусквателната вратичка с 35 килограмово кално кученце в ръце

Иначе веднъж натоварен, Грифката се държа супер, дори му беше доста интересно, докато на мен ми беше по-скоро кално, отколкото интересно:D
После по разбираeми причини нямаше никакви желаещи да ни натоварят в кола, и се прибрахме пеш до вилата, като и двамата доста бързахме за кръчмата
До тук - добре, един месец поне отметнахме, остават още 7
