Ловецът стреля и ранява патицата. Подава команда на кучето и то стремително скача във водата. Той вижда как ранената патица, а след нея и кучето изчезват под водата. Минават 5..10..15 секунди, а тях още ги няма. Но ето го кучето – щастливо и мокро изскача от водата и донася патицата на ловеца. Какво е кучето ли? Голдън ретривър , разбира се.
Според класификацията на породите на МФК голдън ретривърите принадлежат към 8 породна група – “Ретривъри, кучета със стойка (за птици), водни кучета”. Те са създадени преди повече от век като ловна порода, с основно предназначение – да намират и донасят на ловеца отстреляния дивеч, при лов предимно в блатисти и езерни местности. За да изпълняват тази функция голдъните трябва да притежават редица качества, които са били целенасочено търсени и утвърждавани при селекционирането на породата . Какви са тези качества? Голдъните трябва да бъдат не много едри, но същевременно достатъчно силни и мощни за носенето на едър дивеч, да притежават отлично обоняние за търсенето на дивеча по следа и достатъчно добро зрение, да имат козина с гъст, плъте подкосъм, за да издържат дълго при работа в студена вода. За да изпълняват по най-добрия начин задачите си обаче, от огромно значение е и това голдъните да имат определен тип характер и темперамент. По време на лов голденът върви непосредствено след ловеца и търпеливо чака докато гончетата “вдигнат” дивеч и ловецът стреля . Чак тогава, по подадена команда, се намесва и той – отива да намери и да донесе обратно убитото животно, при това без да го уврежда допълнително. А това е тежък труд – все пак представете си колко ли му се иска на милия голдън вместо да чака командата след изстрела, просто да скочи във водата и да подгони тези пернати същества. Това означава, че голдънът трябва да притежава огромно желание за контакт с човека и за работа в непосредствена близост до него – толкова голямо,че да доминира над ловния му инстикт . Означава също, че голдънът трябва да е с мек, уравновесен и неагресивен характер, за да не поврежда дивеча и да може да работи заедно с други кучета, както и че трябва да е умен и интелигентен, за да се обучава и управлява лесно.
И така, ето го нашият голдън – с хармонично телосложение, здрава костна система и разкошна златиста козина, с изключително дружелюбен и приветлив характер, спокоен, уравновесен, искрено обичащ хората и имащ нужда от постоянен контакт с тях, деликатен, предан, умен.
Въпреки че повечето съвременни голдъни се изявяват основно като домашни любимци, за тях е характерна същата страст към апортирането, каквато са имали и техните предци . Пред собствениците на голдъни обикновено не стои въпроса “Как да науча кученцето ми да носи? . Изведете малкото голдънче навън и му хвърлете два-три пъти любимата му топка – ще видите, че то знае какво да прави. Един голдън може с часове да разнася навън някоя изключително “ценна ” пръчка, а в къщи с огромно удоволствие ще ви подаде чехлите. Другата страст на голдъните – това е водата. Нея те просто обожават – плуването, гмуркането и разбира се апортирането от вода са любими техни занимания, като при това няма никакво значение дали навън е 25 или 5 градуса. Затова не се учудвайте, ако на разходка кучето ви не пропуска да се изкъпе в езерцето в парка – то просто е истински голдън.
Както и останалите ретривъри, голдъните с голям ентусиазъм изпълняват желанията на стопанина си, затова и обучаването им е много лесно. Единственото, което не обичат това са виковете и грубостите – могат да се отчуждят и затворят в себе си. Подхождайки с ласки и лакомства обаче и най-вече – винаги под формата на игра – с тях можете да постигнете всичко. Все пак има едно нещо, с което голденът не може да се справи, то просто е против неговата същност – да бъде куче-пазач. Той разбира се може би ще залае когато някой звъни на вратата, но това би било по-скоро от любопитство. Един истински голдън никога няма да започне да ръмжи или да проявява агресия към дошлите у вас гости. По-скоро възторжено размахвайки опашка ще се опита да близне всеки за “добре дошъл”.
Срастта към апортирането, срастта към водата и изключителната доброта и любов към хората – това са отличителните черти на голдъните, тяхната визитна картичка.
Заради отличните работни качества, прекрасния си характер и красивата си външност голдън ретривърите стават популярни скоро след създаването си, а в последствие породата става и свръхпопулярна. Спокойно можем да кажем, че голдъните в момента са една от най-любимите и най-разпространените породи в света. И това е така основно заради “златния ” им характер.
В наши дни породата се е превърнала в универсална. Списъкът със сферите в човешката дейност , в които голдънът е пръв помощник на хората е дълъг. Освен че продължават да бъдат отлични ловни кучета, заради прекрасния си нюх голдъните са помощници на полицията при откриването на наркотици, помагат и при откриване на затрупани след земетрсения , а в САЩ отскоро ги използват и за откриване на течове в нефтопроводи. Заради мекия си и дружелюбен характер голдъните са една от най-предпочитаните породи за водачи на слепи, използват се дори и за терапия на психично-болни и на деца, страдащи от аутизъм. Голдъните са и помощници на инвалиди.След специална подготовка голдънът може да се превърне в незаменим помощник на хора с нарушения в опорно-двигателния апарат – той може да вдигне паднала вещ, да подаде телефона, да запали лампите, да отвори врата… Заради ефектната си външност и слънчевото си излъчване голдъните са и търсени актьори, както и чести участници в рекламни клипове. Те разбира се са и редовни победители в киноложките изложби. Най-разпространената съвременна “професия” на голдъна е просто на домашен любимец. С нея той се справя също толкова блестящо. Голдънът се разбира прекрасно със всички членове на семейството, били те възрастни, деца или други домашни любимци. Приспособява се лесно към различни условия на отглеждане и единственото, без което не може, са човешката любов и внимание.
Едва ли би могло породата да бъде наречена по-удачно – тези кучета наистина са златни! Нека ги отглеждаме и развъждаме така, че да съхраним красотата, която носят в себе си!