Малко хора знаят историята на тази снимка, направи ми я Георги Пеков, след изложба край Охридското езеро. Ако се вгледате в нея, ще откриете по девойката ми Тинтин, някои съществени външни разлики от нормалния и вид. Тъкмо тръгвахме към колата с всичкия багаж от клетка, сак и куче, когато с периферното си зрение мернах огромна тъмна сянка. Тя с гръм и трясък се стовари върху нищо неподозиращата Тинтин, която се отскубна от ръката ми и се отправи с подвита опашка в ринга. Когато осъзнах, че Черен Руски Териер с огромни размери продължава да я гони, естествено се разкрещях, хвърлих всичко що ми беше в ръцете и тръгнах след тях. Добре, че собствениците на другото куче го хванаха първо, че иначе не знам как щях да се справям с него. Естетвено на страха очите са големи и той ми изглеждаше като мечка Гризли в този момент. Та така, Тинтин се отърва с един зъб под окото и порядъчна доза страх от големи черни кучета. Аз, обаче, вече имам едно наум за големи тъмни сенки, прелитащи над главата ми.
Ето как моите момичета ми напомнят, че съм закъсняла с вечерята цели 10 минути! 
